Начало / Автори / Джордж Оруел: Цялата военна пропаганда, всички крясъци и лъжи и омраза неизменно идват от хора, които не се бият

Джордж Оруел: Цялата военна пропаганда, всички крясъци и лъжи и омраза неизменно идват от хора, които не се бият

233190_bВойната е начин да се разбият на парчета, да се разтворят в стратосферата или да се потопят в морските дълбини материали, които биха могли да подобрят живота на народа и с това да го направят по-разумен.

Колкото повече едно общество се отклонява от истината, толкова повече ще мрази тези, които я провъзгласяват.

Няма престъпление, абсолютно никое, което да не може да бъде толерирано, когато „нашата“ страна го извърши.

Националистът не само не одобрява зверствата, извършени от собствената му страна, но има изключителна способност дори да не чува за тях.

Нищо няма да се промени, докато властта остава в ръцете на привилегировано малцинство.

Йерархическото общество е възможно само върху основата на бедността и невежеството.

Като млад мъж забелязах, че нито един вестник никога не разказва вярно как се случват нещата.

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш.

Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.

Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията – извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.

Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.

Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш.

Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение.

Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.

В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то.

item_item-zautrelubopitnoorwellВъв времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм.

Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина.

Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт.

Партията се стреми към власт изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт.

Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект.

Ние се различаваме от олигархиите от миналото по това, че знаем какво правим … Германските нацисти и руските комунисти се приближиха много близо до нас по своите методи, но никога не са имали смелостта да разпознаят собствените си мотиви. Те се преструваха, може би дори вярваха, че са завзели властта неволно и за ограничено време и че точно зад ъгъла има рай, в който хората ще бъдат свободни и равни. Ние не сме такива. Знаем, че никой никога не отнема властта с намерението да се откаже от нея. Властта не е средство, а е цел.

Какво можеш да направиш, помисли си Уинстън, срещу по-интелигентния от теб луд, който прави справедливо изслушване на аргументите ти и след това просто продължава в своето безумие?

Идеалът, създаден от Партията, беше нещо огромно, ужасно и блестящо – свят от стомана и бетон, от чудовищни машини и ужасяващи оръжия – нация от воини и фанатици, маршируващи напред в съвършено единство, всички мислещи за едни и същи мисли и викащи едни и същи лозунги, непрекъснато работещи, борещи се, триумфиращи, преследващи – триста милиона души, всички с едно и също лице.

Те могат да ви принудят да кажете каквото и да било, но няма начин да ви накарат да повярвате. Във вас те никога не могат да влязат.

Невъзможно е да се създаде цивилизация на страх, омраза и жестокост. Не би продължило.

Прочетете още

07

Откровено от кухнята на новия превод на „1984”

Светлана Комогорова – Комата Един често задаван въпрос неизменно ме озадачава: „Това нали вече е …