Лира Литературно-рекламна Агенция
Практиката е името им да се посочва на първата страница
Инициативата поде Дженифър Крофт, която преведе преди няколко години книгата на Олга Токарчук „Бегуни” на английски. Именно работата на Крофт спомогна полската писателка да се сдобие с „Букър” през 2018-а, което пък се превърна в трамплин за нея да спечели и Нобеловата награда за литература година по-късно.
Сега Дженифър Крофт споделя, че трудно ще продължи да работи като преводач, без да бъде упоменавано името ѝ на корицата. „Не само, че е непочтително към мен – написа тя в социалните мрежи, – но е и мечешка услуга за читателите, които би трябвало да знаят кой е подбирал думите, които ще четат.”
Поощрена от бурната реакция на свои колеги преводачи, пък и на писатели, Крофт поде обществена кампания в полза на преводачите. На страницата на британското Общество на писателите се появи отворено писмо, подписано както от нея, така и от английския писател Марк Хедън. „Много дълго приемахме преводачите за даденост – казват двамата. – Оттук нататък в договорите и разговорите ще молим издателите да посочват името на преводача на корицата, в случай че творбите ни бъдат преведени на друг език.” Кампанията, подета от двамата, ползва и хаштаг – #TranslatorsOnTheCover.
Писателите като цяло подкрепят исканията на преводачите. Мери Райсенбергер, която ръководи Асоциацията на писателите, дори отива крачка напред: „Преводачите би трябвало да получават отчисления от продажби, както и дял от допълнителните авторски права.”
Въпреки че темата изскача периодично на повърхността, едва сега каузата, с която се захваща Дженифър Крофт, има шанс да получи по-широк отзвук. Благодарение на социалните мрежи, сред имената, които я подкрепят, са вече Александър Чи, Крис Краус, Джампа Лахири, както и самата Олга Токарчук. Крофт добавя: „Упоменаването на имената ни върху кориците на преведените книги би отнело две секунди и не струва нищо.”
Според статистиката малко под половината от издаваните във Великобритания преводи все пак посочват на корицата името на преводача. Самото отношение на издателите също е различно. Някои от тях според Крофт така и не искат да признаят заслугата на преводача като на съавтор на съответната творба. Ползата от името на превеждащия тя сравнява с информацията за режисьора и актьорите във филм, който сме си избрали да гледаме. „Често си избирам аудикниги – продължава преводачката, – според това кой ги чете.” Така, по нейните думи, открива творби, за които иначе не би чула. А същото според нея важи и за преводите.
Ролята на преводача особено на американския пазар е повече от важна, защото често именно той предлага книга на издателя. Но пък самите издатели коментират, че нямат ясно зададен стандарт за оформяне на кориците и вярват, че читателите реагират на самата книга. Според други, името на преводача не носи кой знае каква информация на читателя. Но има и издатели, които бързо възприемат новата тенденция и декларират, че мястото на положилия труд книгата да се появи на чужд език е именно на корицата.
Разбира се, пораждат се и други въпроси – например този дали няма по-ефективен начин издателите да се погрижат за своите преводачи … Например, като са коректни в изплащането на авторските права и в цялостните си отношения вместо да предоставя на корицата място за пиар, в какъвто се превръща изписването на името.
Крофт е категорична, че каузата си заслужава – за нея това е начин да се придаде по-голямо значение на преводите в очите на издателите. Читателите ще реагират позитивно на такава промяна и разкриването на идентичността ще помогне на всички
