Как литературни героини се включиха в демонстрациите срещу президента Болсонаро
Растението сансевиера, познато и като индийски меч, се отглежда като вечнозелено стайно цвете в България. В афро-бразилската религия обаче то носи голям символичен заряд и се нарича „мечът на Огун“ или „мечът на Янса“. Огун и Янса са ориши, богове от митология на африканския народ йоруба. Огун е бог на войната и желязото, а Янса е смятана за непобедим войн, богиня, която управлява ветровете, бурите и мълниите.
През последните месеци в Бразилия многократно се провеждат протестни шествия, а в социалните медии се появиха постове срещу президента на страната Жаир Болсонаро. На някои протестни послания, плакати и постове бяха изобразени две жени, които държат по едно листо от меча на Огун. Тези жени са литературни героини от романа „Торто арадо“ на писателя Итамар Виейра Жуниор, а плакатът е вдъхновен от бразилската корица на романа.
Защо бразилците разпознават двете героини като символ на своята битка за равноправие и промяна? Част от темите, засегнати в романа са несправедливото разпределение на земята, поземлените права на местните жители, конфликтите за земя и безправието. Бразилската земя, въпреки огромната си площ, е напоена с кръв от столетните вражди за собственост над имотите, спорове, увеличили се значително в последните години, от началото на управлението на президента Болсонаро. Още през колониалния период земята в Бразилия е съсредоточена в ръцете на няколкостотин семейства и до днес 45 процента от площите са собственост на един процент от населението. Напрежението около земята допълнително се изостря заради лобистки проектозакони прокарани от управлението на Болсонаро, които са в ущърб на местните общности, обитаващи тези земи от векове и засягат опазването на околната среда.
Историята се развива в средата на 20. век, но времевият отрязък в романа не е ясно маркиран, именно защото конфликтите за земята описани в книгата, са актуални до днес. Романът спечели сърцата на много читател в Бразилия и стана един от символите на протестите срещу неравенствата
Сестрите Бибиана и Белонизия, главните героини в романа „Торто арадо“, живеят в имение в сърцето на щата Баия в Североизточна Бразилия. Момичета се сблъскват с подчинението и безправието, които битуват и до днес в Бразилия. Хората в тяхната общност са наследници на роби, но въпреки че робството е отдавна забранено формално, те нямат право на собственост над земята, която обработват, нито пък получават заплащане за труда си. Историята се развива в средата на 20. век, но времевият отрязък в романа не е ясно маркиран, именно защото конфликтите за земята описани в книгата, са актуални до днес.
Романът спечели сърцата на много читател в Бразилия и стана един от символите на протестите срещу неравенствата, защото бразилците от селските региони, хората без земя, се разпознаха и видяха отразени проблемите си. Историята в романа се превърна в техния меч на Огун.
Вековните конфликти са описани в тази литературна творба в характерния за бразилските писатели маниер да се разкажат с изящество и най-грозните и тежки житейски моменти.