Скандинавски ноар

14.04.2021 Критика, Ревюта, Читатели

Мариета Иванова, Хеликон Русе

„Черен мрак“ (Мрачна Исландия 2*) от Рагнар Йонасон е втората книга от поредицата за случаите на Ари Тор – младия детектив, оставил забързания живот в Рейкявик, за да натрупа полицейски опит в малко северно градче в сърцето на красив фиорд.

Годината е 2010-а. В Исландия е лято, но страната и хората ѝ все още се възстановяват след като преди няколко месеца силно изригване** залива столицата с тонове вулканична пепел, а въздушните коридори в голяма част от Европа остават блокирани.

За разлика от динамичното ежедневие на големия град, в северните части на острова е сравнително спокойно. Но само докато не се появява труп на мъж, пребит до смърт. И така новият ни любимец Рагнар Йонасон още веднъж разбунва духовете в Сиглюфьордюр. Следват нов заплетен случай за Ари Тор Арасон и компания; трафик на плът, още мрачни тайни и мръсни сделки под повърхността на айсберга, същинското затъмнение.***

Скандинавският ноар**** е един от най-предпочитаните напоследък жанрове от почитателите на трилъри. Причините са много: енергията, усещането, изразните средства, цялостният послевкус, които ти оставят след последната страница са различни от тези на западния модел и най-вече човешкото същество като основен градивен елемент на повествованието със своите чувства, слабости, тъмните кътчета на душата му, отношенията му с околните. И тук убийството, всички останали престъпления, на които ставаме свидетели, докато четем „Черен мрак“ – явни и прикрити, са използвани само за фон на цялостната история. Има и още нещо. Природните картини, които авторът рисува със средствата на езика, като задушаващата вулканична пепел в града, която дори усещаш в устата си; незалязващото слънце, което е способно да те докара до лудост; тесните планински тунели, кристалните води на фиорда; скалите, които като че ли изяждат небето – никога досега не съм изпитвала по-удовлетворяваща клаустрофобия! И ако в „Снежна слепота“ само ни е било намекнато за по-нататъшното израстване на героите, то тук вече ставаме свидетели на тяхното постепенно надграждане. Дори очаквам един от тях да стане причина за доста интересни събития в някоя от следващите части на поредицата, но да си остане между нас! 😉 Авторовото перо бавно и търпеливо наслагва всеки един слой от личността и характерите на героите, като не забравя да ги подправи с щипка емоционална обремененост за по-наситен вкус.

Рагнар Йонасон, млад и талантлив, фен на Нейно Величество Агата Кристи, явно отлично знае как да задържи интереса на читателя, защото за пореден път ни изправя на нотки в очакване, едновременно спокоен, едва разгръщащ сюжета, докато напрежението се просмуква в съзнанието ти, пъпли по мозъчната ти кора като термит. Представям си го как той, самият Йонасон, стои тихо в някой тъмен ъгъл и хитро потрива длани, като знае, че отново оплита жадния читател в мрежите си.

Силно препоръчвам „Черен мрак“ на всички почитатели на висококачественото криминале. На хората, прочели „Снежна слепота“ припомням да продължат серията. Очакват ни още по-заплетени случаи и още по-емоционална завръзка!

––––––

*“Мрачна Исландия“ (Dark Iceland) е оригиналното заглавие на поредицата за Ари Тор Арасон. Не съм сигурна как точно издателството го превежда на български, но „мрачна“ ми звучи много по-добре от „тъмна“.

**През пролетта на 2010 година изригва вулкана Ейяфятлайокутл в Исландия. Тогава месеци наред въздушния транспорт в Европа е затруднен, а столицата Рейкявик наистина претърпява огромно замърсяване заради вулканичната пепел. Именно изригването на този вулкан е споменато и в „Черен мрак“. Иначе в Исландия наскоро отново изригва вулкан. Като цяло вулканичната дейност на острова е доста активна.

***Оригиналното заглавие на книгата е „Myrknætti“, което в превод от исландски ще рече буквално тъмнина, затъмнение. Почти същото е и английското заглавие „Blackout“ − затъмнение. В случая израза „затъмнение“ се възприема метафорично, имайки предвид тъмните тайни, които хората крият един от друг и тъмните, скрити кътчета на човешката душа. В поредност заглавията от поредицата са:

„Снежна слепота“, 2020 г. (Snjóblinda, 2009)
„Черен мрак“, 2021 г. (Myrknætti, 2011)
Rof, 2012
Andköf, 2013
Náttblinda, 2014
Vetrarmein, 2020

!! Бележка към българските читатели: Моля, не се подвеждайте по американските издания на поредицата и номерацията в Amazon или Goodreads. В САЩ първо излизат първа и четвърта книга (“Nightblind”), като пропускат две книги и след това се връщат към втора, която там излиза като трета. Много е объркано. Тук серията се публикува хронологично (поне засега) и затова огромни благодарности на издателство „Ера“, че следват оригиналната поредност! <3

****Понятието „скандинавски ноар“ навлезе у нас неотдавна и за почитателите на криминални романи не е нещо непознато. Причината да използвам същото понятие за книга от исландски автор е, че повечето (ако не и всички, но все още не съм прочела всички) криминални издания, писани от исландци притежават, чертите на скандинавски ноар, въпреки че специалистите по география и икономика са на различно мнение. 😉