Начало / Ревюта / Да следваш последните птици на света

Да следваш последните птици на света

224706_bЗорница Гроздева, Хеликон Велико Търново

Нежен и лиричен разказ за себеотрицанието в името на обещание, дадено на любим човек, написан елегантно и красиво от Шарлот Макконъхи. Това е първият роман за възрастни, който авторката пише и излиза едновременно на три континента, като в това число е и българското издание.

Сюжетът ни отвежда в близкото бъдеще, птиците са изчезващ вид, а рибата в океана се среща все по-рядко.  В мразовития север една жена е готова да се изправи сама пред ужасите на морето и студа, за да последва последния полет на полярните рибарки – птиците, които имат най-дълга миграция сред птиците. Франи Стоун е понесла на раменете си тежестта на загубата, белезите от миналото и болката от раздялата с любим, но е решена да не позволи на този товар да попречи на пътуването ù. Младата жена се осмелява да възложи последната си надежда на капитана на малък кораб, който се съгласява да я отведе на юг в последен отчаян опит да открие улов.

Докато камарата с неизпратени писма става все по-голяма, а пътуването все по-трудно, тайните на Франи започват да изплуват от миналото и заплашват да разрушат отношенията ù с екипажа. Новите ù приятели започват да се питат колко ще ù струва това пътуване и какво стои зад непоколебимото ù решение да стигне до мястото за гнездене на изчезващите птици. На фона на тъжната, самотна, загадъчна и объркваща атмосфера авторът разказва едновременно настоящето и миналото на младата жена, като позволява на читателя да надникне и над писмата до съпруга ù, в които Франи  излива страховете и надеждите си.

Последната миграция” е емоционален разказ за устрема към свободата, за смелостта и силата, нужни за да прибереш крилете си и да останеш при онези, които обичаш,  когато собствената ти душа копнее да лети. За корените, които пуска любовта в сърцата ни и крилете, които ни дава.

Прочетете още

image0

„Последната миграция“ е за читатели с волен дух

Само че ритъмът на морските приливи и отливи е единственото, което ние, човеците, все още …