Начало / Интервюта / Петко Славов: Музиката е единственото нещо освен любовта, което придава смисъл

Петко Славов: Музиката е единственото нещо освен любовта, което придава смисъл

„Въпреки любовта“ е книга, която четем и слушаме музика зад думите

petko

Това е дебютния роман на Петко Славов – познат в музикалните среди певец, композитор, китарист, басист и текстописец. Работил е като странстващ музикант по нощните клубове и барове на Норвегия, Швеция, Дания, Латвия, Естония, Исландия. У нас е бил част от успешните проекти на Bluba Lu, Koka Mass Jazz, Остава, Homeovox, Людмила Сланева (Локо) и други. Четиринайсет години е в бенда на шоуто на БНТ „Нощни птици“. Неслучайно и книгата му прилича на сборен албум от отделни парчета – разкази, всеки със своя емоция, различно темпо и една обединяваща тема – любовта между два сложни характера. Освен че подтиква към размисъл, този роман ще обогати музикалната култура на всеки читател, защото предлага изобилие от песни и изпълнители, а най-приятно е да усети съзвучието с хора, чийто връзки може би са подобни на неговите, но се развиват в чужда страна. Потърсихме автора Петко Славов, за да ни разкаже повече.

– Господин Славов, как решихте да свържете отделни разкази в роман?   

– Идеята за романа започна от разкази. Пътувайки през годините, като музикант срещнах много интересни хора и имах цялото време на света, затова реших да го използвам, като обезсмъртя всички тези персонажи.

– Впечатляваща плейлиста съдържа книгата ви, както и любопитни препратки към музиката изобщо. Не можеше ли човек с вашия опит да напише нещо теоретично, учебник, да речем. А не любовна история :)

– Нямаше как историята да не се завърти около музиката, тя е единственото нещо, което освен любовта има логика в живота и му придава смисъл. А аз нямам необходимите акедемични знания за издаване на учебник, имам само субективните си наблюдения и предположения за вътрешния свят на  хората и живота им, затова описвам и доизмислям.

– В състояние ли сте да пишете художествен текст на фона на музика, не текст на песен. Или за този роман ви трябваше тишина?

– Когато има музика, цялото ми внимание е към нея. Не мога дори да чета книга, а какво остава да пиша… Слушайки музика, не мога да правя нищо друго, освен да я анализирам. Не толкова тишина ми трябваше за романа, а концентриране и изслушване на вътрешния ми глас, както и малко повече вяра, че това всичко си заслужава.

– Описвате връзката между българка и норвежки музикант. Когато границите се отвориха в близкото минало, много наши музиканти отидоха там. Защо, добър климат ли има за музика в Норвегия, нямам предвид фиордите?

– Причината да има много музиканти там първоначално е доброто или ако мога да кажа, най-доброто заплащане на свирещите ми колеги. Другата и за мен по-добрата, е потребността на скандинавците от музика, която те запълват точно с такива като нас.

– А как гледате на всеобемащия азиатски пазар днес и на явления като кей-попът, който привлича младежите?

– Отстрани, обичам да стоя информиран, следя всичко, но избирателно. Дъщеря ми Симона е меломан, тя ме държи в течение. Това, че младежите харесват кей-поп е някак разбираемо, защото западната поп-култура е в застой, а младите търсят екзотика и разнообразие.

– Какво е странстващ трубадур в наши дни?

– Това е социална издънка, която се опитва да не се разделя с детските си мечти.

Книгата показва преминаване през вътрешни състояния, разделяне с определени мечти и надежди

7b5cf9ef0e84a6b81d4e06564226334a

– Да се върнем на книгата. Кое спъва любовта на двойката в нея, различните националности, или факта, че и двамата са творчески натури?

– И двете. Различните националности водят до различни морални ценности, което води до конфронтация след определено време. В частност при моята героиня, проблемът идва от там, че тя бяга от едно място в което е нещастна, полага много усилия, и физически и духовни да стигне до друго, само за да разбере малко по-късно, че на новото се чувства по същия начин и вече няма къде да се скрие.

– Но защо давате шанс на тази връзка, вярвате в щастливия край ли?

– Това е все пак предлагане на перспектива от която ни лишиха (или поне мен) в реалния живот. Това е и идеята и обяснението за евентуалната порция щастие, която вярвам се полага на всеки.

– Около ковид-кризата в каква тоналност тече живота ви, как изобщо хората от музикалния бранш се изявяват без публика?

– Атонално, без форма. Изчакване и страх дали все пак ще ни отнемат детската мечта и ще трябва да пораснем.

– Неотдавна се появи вашия видео сингъл „Краят на една утопия“. Тази песен кореспондира ли по някакъв начин с книгата „Въпреки любовта“?

– “Краят на една утопия” е опит за разговор със себе си, равносметка, която правим в определен период от живота си. Песента, както и книгата показват преминаване през вътрешни състояния, разделянето с определени мечти и надежди, но и двете оставят авариен изход към щастието…

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

453624648_10233234497149230_5085777493329022847_n

Радослав Бимбалов: За да оцелеем, спряхме да усещаме състрадание към другите

Технологичната революция ни промени като вид, казва писателят „Ти, подобие мое“ се появи в книжарниците …