Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Светът е несъвършен и всички живеем в обкръжение от противоположности – място, където доброто и злото, духовното и материалното, вярата и разумът, невинната любов и плътската похот съществуват редом в крехко равновесие“, пише Дейвид Линч в „Кът за мечти“.
Това наблюдение стои в центъра на всичко, което е създал. В основата на неговия успех е гениалната му интуиция. Той е не само безподобен визионер като режисьор − той е сценарист, актьор, певец, фотограф и художник, майстор на абсурда и гуру на целулоидния сюрреализъм… Той е и автор на книгата „Да уловиш голямата риба“, посветена на трансценденталната медитация. А новата му книга, написана в съавторство с приятелката му Кристин Маккена, е хибрид между автобиография и биография. Паралелният разказ, редуващ есета на Маккена с размисли на Линч, открехва завесата към шеметната визия на творбите му, към безоблачното детство и приятелите, към уникалния му житейски и артистичен път, осеян с нестандартни битки, към разюзданото му въображение, дало тласък на смайващи проекти… И, разбира се, към най-интимния му свят, белязан от четири брака и четири деца − по едно от всеки брак.
Линч е пословичен перфекционист. Четири пъти номиниран за „Оскар“, носител на „Златна палма“ за трескавото роуд муви „Диво сърце“, Линч някак успя да взриви границата между арт киното, телевизията и холивудските продукции. Фантазията му е генератор на мечти, главоблъсканици и кошмари. От началото на 70-те до днес ленти като „Гумена глава“, „Човекът слон“, „Синьо кадифе“ (с умопомрачителната Изабела Роселини) и „Мълхоланд Драйв“ внушават на зрителите, че бездна между красивото и прокълнатото не съществува. А какво да кажем за манията „Туин Пийкс“, която покори света през 1990-а?
Както подчертава Маккена, животът на Линч е упражнение в чисто творчество. Дошъл на бял свят на 20 януари 1946 година в семейство на благочестиви презвитерианци, Дейвид не е от момчетата, които купуват тениски с предизвикателни щампи. Той е от онези, които ги измислят. Създава впечатление за схватливо дете, жадуващо за онзи тип изтънченост, който е трудно откриваем в Бойзи, Айдахо, през 50-те години, и често споделя, че „копнее да се случи нещо необичайно“. В същото време изпитва боязън от хаоса. Притежава естествена дарба за рисуване и артистичният му талант проличава още в ранна възраст. Освен това е „роден да бъде лидер“, по думите на брат си Джон. Турбулентните течения в душата му остават тайна както за родителите му, така и за приятелите му от Бойзи. Ето защо творчеството му ги стряска. Те недоумяват кое го вдъхновява за перверзните приказки, заредени със секс и насилие, с „необуздана болка и разруха“.
Влияние върху креативността му оказват филмите на Бергман, Пазолини, Полански, Фелини, Антониони, Бунюел, Хичкок… Стенли Кубрик е един от малкото американски режисьори, които проучват нови територии, и Линч е възхитен от адаптацията му на еротичната творба на Владимир Набоков „Лолита“ (1962). Тогава режисьорът на „Изгубената магистрала“ все още не подозира, че повечето от филмите му един ден ще имат култов статус. И макар никога да не е ламтял за награди, Линч печели френската филмова награда „Сезар“ в категория чуждестранен филм (два пъти), има „Златен лъв“ за цялостно творчество от филмовия фестивал във Венеция, през 2002 г. френското правителство го удостоява с „Ордена на Почетния легион“, неотдавна му беше връчена и почетна награда „Оскар“. А през 2016 г. макабреният шедьовър „Мълхоланд Драйв“, който го изстрелва до върха на славата и буквално влудява зрителите със загадъчната си атмосфера, беше обявен за най-велик филм на XXI век след допитване на BBC до 177 критици.
„Кът за мечти“ е в превод на Надя Баева
