Богдан Русев и Кирил Николов–Дизела – в тази книга всеки е в своята дисциплина
„Предпоследната крачка“ събира двама се доказали се мъже в своите дисциплини – единият е герой тук – Кирил Николов-Дизела, рекордьор и многократен медалист по спортно ориентиране и планинско бягане. Другият не се нуждае от представяне, само ще кажем, че е приятна изненада да видим писателя и преводач Богдан Русев в ново амплоа – като биограф на този достоен мъж. Затова „Предпоследната крачка“ има двояка роля – тя може да спечели онези, които харесват творчеството на Богдан Русев, и да мотивира всички читатели със спортен дух. „Или поне това е целта“, ни каза скромно Кирил Николов. Авторът на книгата сподели още любопитни подробности.
– Къде се пресякоха пътищата ви, познавахте ли се преди „Предпоследната крачка“?
– Не се познавахме лично, но имаме общи приятели и аз бях чувал за Кирил, както и той за мен. Бях разбрал, че обмисля да издаде биографията си, и когато се срещнахме случайно на едно коледно парти, когато все още имаше коледни партита, се заговорихме за бъдещата книга и от дума на дума стана ясно, че той не си представя да бъде поредната обикновена спортна биография, което много ми допадна. На следващия ден се срещнахме отново, вече на кафе, и “кликнахме” много бързо, така че започнахме работа…
– Как протече самото писане, трябваше ли да следвате буквално своя герой, за да усетите всичко, което Кирил Николов е преживял, или впрегнахте въображението си?
– Това е първата ми книга, за която не се налагаше да впрягам въображението си – дори нямаше да е правилно да го направя. Като начало, разполагах с десетки страници подробни интервюта на спортния журналист Георги Филипов с Кирил, от които можех да почерпя цялата информация за спортната кариера на Дизела. Оттам нататък за мен оставаше другата половина от работата – да го усетя като човек и да се опитам да предам това усещане на читателите. Започнах от логичното място, като се запознах с родителите му, продължих с първия му треньор от училище и т.н., горе-долу хронологично през живота му до момента, когато се запознахме. Разбира се, най-интересната част от работата по книгата за мен беше възможността да бъда в екипа на Дизела по време на миналогодишния му опит за преодоляване на маршрута Е4 за по-малко от 48 часа, за което съм разказал подробно и от моя лична гледна точка в книгата.
– Той имаше ли някакви корекции по текста, все пак е предизвикателство да вижда написан собствения си живот?
– Не бих ги нарекъл “корекции”. Кирил е много внимателен човек, вслушва се в мнението на хората около себе си и в същото време много добре знае и никога не забравя какво иска да постигне. Периодично му показвах докъде съм стигнал с работата по текста и той правеше предложения за включване или изваждане на различни неща от него, но като цяло рамката, гръбнакът, основната идея и основното послание на книгата бяха изчистени още в първите седмици след онова първо кафе на сутринта след коледното парти.
Кирил е много внимателен човек, вслушва се в мнението на хората около себе си и в същото време много добре знае и никога не забравя какво иска да постигне
– Има ли нещо общо вашият живот в планинското село, в което напоследък сте се установили, със самотното занимание на бегача?
– Не бих казал, освен очевидната близост по природата. И може би това, че работата на писателя е самотно занимание, независимо дали се върши в планинско село или в центъра на столицата. Но Кирил е доста по-общителен и добронамерен с хората от мен.
– Защо спортът, който Кирил Николов практикува, не е толкова популярен у нас, при всички природни дадености, които страната ни има?
– Този въпрос изисква много по-подробен и може би критичен отговор, отколкото предполага форматът на едно интервю. Най-кратко казано, нещо средно между трудността спортното ориентиране и планинското бягане да бъдат показани по достатъчно ефектен начин, който да задържи вниманието на една все по-слабо образована и разсеяна публика, и принципната склонност на българите да си припадат по мъжкарски спортове с физически стълкновения и скандални финансови измерения.
– Образът на какъв човек изграждате с тази книга?
– Оригинален, дисциплиниран, упорит, сдържан, изпълнен с интерес и респект към другите хора, непримирим по отношение на границите, които се опитват да му поставят, вдъхновяващ, мотивиращ, винаги готов да направи още една крачка по своя път, за да стигне по-далеч и по-бързо, отколкото всички преди него.