Заглавията преплитат миналото и настоящето
Към родните книги подхождаме винаги със специална нагласа. Съответно, и очакванията ни към тях са по-големи. Затова и все гледаме да имаме повече време, което да им посветим. А лятото е именно такъв период – можем преспокойно да запълним глада си по българска литература и да сверим часовника с излязлото напоследък. Нашите пет предложения съчетават най-актуалното със заглавия, които е хубаво да не пропускаме. Ето я мъничката ни лавичка с българска литература – точно колкото да сварим да прочетем всичко до края на лятото!
„Поразените” от Теодора Димова
2020-а минава под знака именно на „Поразените”. Книгата спечели националната литературна награда „13 века България”. Темата е мъчна, но пък правдива. Теодора Димова ни пренася във времената на Народния съд, като смесва по страниците жертви и палачи. С присъщото си майсторство тя нагнетява сюжета до краен предел, за да се роди нуждата ни от пречистване, от прошка и ново начало. „Поразените” се чете трудно, но безпощадно грабва вниманието. По някакъв свой начин е близка и на настоящата ситуация в България. Може би като предупреждение или молба, дори крясък… Да сме далеч от онова, което скрива не толкова далечната история.
„Времеубежище” на Георги Господинов
Може би „Времеубежище” тепърва ще получи наградите си, но засега голямото постижение на книгата е, че сигурно е най-очакваната през тази 2020-а. Предният роман на писателя – „Физика на тъгата”, излезе преди вече девет години. А „Времеубежище” сякаш е писана през всичко това време за настоящата 2020-а. Перфектно ориентирана към обърканото ни всекидневие сега, при това с характерния за Георги Господинов подход към живота. Самата дума „времеубежище” се появява за първи път именно във „Физика на тъгата”. Сега обаче в нея е закодиран цял един свят, като тя се превръща в свидетелство за невъзможността или може би неспособността да го обитаваме.
„Книга за песните” – Стефан Вълдобрев
Смутните времена искат своята песен, защото точно в песен се отпечатва мъката и с песен я преодоляваме. Но пък песните на Стефан Вълдобрев обикновено са за радост! Веруюто му е и по страниците на „Книга за песните” – побрала текстове, размишления, поетически опити. Актьор и музикант, той разделя живота си именно на песни… и ни връща няколко десетилетия назад във времето. Така преживяваме и ние позабравени събития… идва ни наум рефрен на песен. Вълдобрев заедно с „Обичайните заподозрени” станаха група на годината в годишните награди на БГ радио наскоро. Но и книгата се лее чисто и от сърце… като песен на Стефан Вълдобрев.
„Безмълвие” на Неда Антонова
Каквото излезе изпод перото на Неда Антонова, по правило се превръща в събитие. Усетът ѝ за нашето минало просто е безпогрешен, а умението да гради истории от него е наистина брилянтно. Затова и сега ѝ вярваме безрезервно, когато разгръщаме „Безмълвие”. На всичко отгоре книгата е за истинска българска икона – Паисий Хилендарски. Но без ореол над главата, по-млад и по-грешен, объркан, търсещ пътя си. За смирението и търпението говори „Безмълвие”. Ако имаме сили да се справим с тях, готови сме да служим на Майка България.
„Сайбиевата невеста” и Боян Боев
Изкушаваме се да завършим с още нещо, което обаче е не просто историческо, ами и наситено с магия, с оня прекрасен български аромат на чудо. Пък и си е цяло чудо, че „Сайбиевата невеста” е създадена от автор, който сега е едва на 27. Отдаден от най-ранна възраст на изкуството, Боян казва за себе си, че иска в творбите му да присъства вълшебния стил на Йовков и Елин Пелин. Затова и книгата ни отнася във времена, в които традицията и необикновеното означават много. „Сайбиевата невеста” е всъщност любовна история, случваща се някъде в края на по-миналия век. Удоволствие е да се чете, а е грехота да не го сторим именно сега, през лятото.