Нова книга от сензацията във виртуалния свят
Изабел Овчарова е име, което едва ли се нуждае от представяне. На 18 тя печели Детската Вазова награда за литература за 2019 г. със своята книга „Щастливей“, а в социалните мрежи има над 240 хил. последователи. Харизматична, позитивна и с чувство за отговорност, Изи е пример за деца и тийнейджъри, за хора на всякаква възраст, които искат да извлекат мъдрост и опит от преживяванията си, да се замислят над случки в ежедневието, да приемат чуждата гледна точка и да постигнат баланс между себе си и другите. Това са част и от темите на нейния роман – „Причината“. Ето какво още разказа самата авторка в това интервю, специално за „Лира.бг“.
– Изабел, ще видим ли теб в някои от героите и историите на „Причината?
– Оставила съм частица от себе си във всеки герой и ситуация. Историите са вдъхновени от мои чувства, мисли и наблюдения. Вдъхновени са от живота ми, но не са преразказани. Единствената истинска ситуация, която директно преразказвам, е действието в съня на Леон с двете момичета. Тя е реална и наистина преживяна от мен. Ситуацията описва деня, в който ми хрумна идеята за тази книга и чрез нея реших да преплета две различни реалности.
– Имаше ли много редакции книгата, преди да излезе?
– Редакциите бяха минимални, некасаещи сюжета на самата книга, а редакторите споделиха, че са впечатлени от написаното, което ме направи безкрайно щастлива.
– Защо персонажите ти носят огледални едно на друго имена?
– Леон и Леа са две пълни противоположности, които се допълват. Това става ясно в книгата, а имената го подчертават.
– Кой беше любимият ти предмет в училище, че имаш такава страст към писането и говоренето пред камера?
– Любимият ми предмет беше литература (до 7-и клас). Имаше учители, които намираха есетата ми за много добри и поощряваха писането ми, за което винаги ще бъда благодарна. Учителите, за които говоря, се казват Русан Полихронов (преподаваше ми по английски език в 8-12 клас в ПЕГ „Н. Й. Вапцаров”, Шумен. ) и Златка Маджарова (по български и литература в 5-7 клас в СУ “Сава Доброплодни”, Шумен).
Любимият ми предмет беше литература. Имаше учители, които намираха есетата ми за много добри и поощряваха писането ми
– Има ли писател от световната или българската литература, който те вдъхновява?
– Любимият ми писател е Дейл Карнеги. Чета книгите му от малка и винаги са ме вдъхновявали изключително много. Любима ми е „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“. Препоръчвам я.
-Ако сега се материализира пред теб някой, на когото си фен, какво ще направиш?
– Мечтая книгата ми да бъде преведена на английски език и достигне до най-големите ми идоли. Ариана Гранде и Ема Чембърлейн са изключителни личности, които ме вдъхновяват с всичко, което създават. Ако се случи така, че някой ден имам възможността да общувам с тях дори за миг, бих била изключително щастлива и благодарна.
– А ако възрастен човек започне да недоволства срещу клиповете на влогъри въобще, как реагираш?
– Всеки има право на мнение и да подкрепя това, в което вярва и обича. Харесва ми това, което правя, и важното за мен е то да има смисъл и да помага на някого. Осъзнавам, че няма как всеки да го възприеме, защото всички сме различни. За мен има смисъл да продължавам да снимам, пиша и да създавам всичко, което чувствам. И докато има поне един човек, за когото то е полезно – ще продължавам да го правя и ще бъда най-щастливата точно заради това.
– Изкушава ли те актьорската професия, или пък журналистиката?
– От малка мечтая да имам възможността да участвам във филм или сериал. Миналата година спечелих първата си истинска роля за сериал, която наистина ми хареса, но снимките съвпаднаха с бала и матурите, което отмени участието ми в проекта. Вярвам, че за всичко има причина и правилните неща се случват, когато трябва.