Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите им лъхат на истинска литература
Новите заглавия са хубаво нещо, но при тях винаги рискуваме да попаднем на модерно писане, което цели просто да привлече вниманието. И наистина, книгите днес са прекалено динамични и сякаш имат за цел да събудят първо нашето любопитство. Виж, старата гвардия писатели сякаш се посвещаваше на литературата заради самата литература. Много от тях слагат началото на процеси, които създават именно днешния свят. Ето 12, свързани най-вече с Америка, но отдавна превърнали се в световни.
Едгар Алан По
Живее бурно и си отива от света ни едва на 40. Занимава се с поезия и проза, като са известни опитите му и в областта на фантастиката, също хумора, но и в детективския жанр, на който се води даже нещо като кръстник. Мрачната атмосфера се превръща в запазена марка за творбите на По. Най-известното му произведение е поемата „Гарванът”, която се превръща в истинска сензация. Иначе издига готическите романи на ново, по-високо ниво.
Марк Твен
Наричат го „най-американския писател” на по-миналото столетие. Пише много за свободата, за личната неприкосновеност, като ги издига в идеал за американците. Повечето му творби се развиват нейде около Мисисипи. Смело повдига и болезнената тема за робството – например в „Приключенията на Хъкълбери Фин”.
Ърнест Хемингуей
Първата истинска знаменитост сред писателите – снимките му например с рибарски прът в ръце стават популярни заради пресата в цяла Америка. Смятан е за ключов представител на т. нар. „изгубено поколение”. От скептицизъм творбите му вървят към вяра и надежда. Въпреки това отчаянието и безизходността остават негова запазена марка – като при всички писатели, преживели ужасите на войната, в чиито очи християнството се е дискредитирало. За най-известна книга на Хемингуей е смятана повестта „Старецът и морето” – точно тя му носи и Нобелова награда за литература, както и награда „Пулицър”.
Франсис Скот Фицджералд
Представител на „Ерата на джаза”, както сам нарича той 20-те на миналия век в Щатите. Книгите му са посветени на американската мечта, но на възприятието ѝ на едно материално ниво. Типичен пример за това е „Великият Гетсби”, в който от идеал желанията се превръщат в кошмар. Въпреки славата на книгата, продажбите ѝ в началото са скромни. Интересното е, че Фицджералд и Хемингуей се повлияват един друг, докато живеят в Европа.
Джон Стайнбек
Също носител на Нобелова награда за литература, преспокойно може да се каже, че Стайнбек променя съзнанието на американците. Най-голям принос за това има романът „Гроздовете на гнева”, който бързо се превръща в класика. Въпросите, които повдига писателят, карат правителството на Рузвелт да започне редица социални промени. Подобно е въздействието и на „За мишките и хората”. Много полезна за писателската дейност на Стайнбек се оказва работата му като репортер. Остава активен в социален и политически план до последните си дни.
Алън Гинсбърг
Едно от най-известните имена сред битниците и хипи-поколението. Роденият в Нюарк поет привлича вниманието с поемата си „Вой”, която се превръща в символ на протеста срещу системата. Будист и пацифист, той участва активно в протестите срещу войната във Виетнам. В същото време обаче създава нова форма на поезията – свободния стих на дишането.
Джак Керуак
Самотният пътешественик, както го наричат, е друг ключов представител на битниците. Създава своя най-знаменит роман „По пътя” по-скоро като експеримент – пише го върху 30-метрова ролка хартия, като липсват нови абзаци, както и пунктуация. Книгата му отнема три седмици през 1951-а. Представлява поетична мозайка от негови впечатления, възгледи и мисли, които събира, скитайки из Щатите.
Уилям Стайрън
Интересуват го по правило тъмните страни от човешката история – робството в САЩ или пък холокоста в Европа. Най-известната му творба е „Изборът на Софи”, в която главната героиня е оцеляла от ужасите на Аушвиц. Психологическият роман разнищва темата за колективната вина и наличието на абсолютно зло. В случая това е нацизмът, оказал фатално влияние върху обществото и живота на индивида. От книгата се ражда и великолепен филм, заради който Мерил Стрийп получава „Оскар”.
Джон Ървинг
Големият успех идва с романа „Светът според Гарп”, който е номиниран и за наградата „Пулицър”. Постижението на Ървинг в случая е, че заинтригува младите читатели. Така Гарп се превръща в своего рода идеал на поколението – здрав физически, с огромно желание да успее. Самата книга е метафора на злото в американското общество. Отчасти е и пародия на феминисткото движение, което е завладяло общественото пространство в края на 70-те.
Кен Киси
Името му веднага свързваме с „Полет над кукувиче гнездо” – книга, която се превръща в култ и заради филма на Милош Форман. Донякъде внушенията в романа са за това да вземем съдбата в собствените си ръце и да се впуснем в бой за свобода. Творбата се възприема като протест срещу системата и нуждата да преоткрием себе си.
Джоузеф Хелър
Сатирик по душа, Хелър става известен най-вече с култовия „Параграф 22”. Излиза в началото на 60-те и се превръща в бурно осмиване на милитаристичните напъни на американската бюрокрация. Заглавието на книгата става нарицателно, което се използва в много сфери от обществения живот.
Владимир Набоков
Роден в Москва, използва свободно руски, френски и английски. Затова и трудно може да бъде причислен към някоя национална литература. Живее в изгнание от 20-годишен, но книгите си пише най-вече на руски. Много от тях са преведени на английски от сина му Дмитрий. Набоков притежава американски паспорт от 1945 г. Именно изгнанието и миграцията са сред важните теми в творчеството му. Те са всъщност запазена марка и за американската литература. През 1955-а в Париж излиза „Лолита” – книгата, която се превръща в най-известния му роман. Тематиката ѝ предизвиква скандал, но и осигурява нужното признание на нейния автор.
