Георги Томов (р. 1961) е автор на сборниците с разкази „Не беше тук и си отиде“ (2013), „Всичките дни“ (2016), както и на романите „Докато дишам“ (2015) – в съавторство с Дейна Бренчес, и „Розариум“ (2017). Преподава „Ергономия“, „Инженерна екология“ и „Промишлена вентилация“ в Техническия Университет – София. Предлагаме ви неговите мисли по време на пандемия и книгите, които той препоръчва.
Този Свят не е наш, ние сме гости. Очакваната „смърт на смъртта“, следствие от революцията в безлимитното усъвършенстване на способностите на човека – чрез нанотехнологии, генетика, медицина и изкуствен интелект – за момента се отлага. Ами ако Бог се опитва да спаси Земята от хората, разгневен, че не разбираме от намеци? Да не стане така, че в постхуманитарната ера ние да сме големият липсващ? Но нека сме оптимисти и да се надяваме „световните елити“ да осъзнаят, че има по-приоритетни отрасли от военната индустрия.
И да четем, по възможност не само по време на карантина.
„МОЯТ ЕДИПОВ КОМПЛЕКС и други истории“ – Франк О‘Конър, „Лист“
Франк О‘Конър е майстор на разказа, дори има литературна награда на негово име. За да разберете част от историите в този сборник, написан с прекрасен език (прекрасна работа по превода на Иглика Василева) и разказващ чисто човешки истории, е необходимо да се запознаете поне бегло с историята на Ирландия и борбите й за независимост от Англия. Авторът е бил част от тази борба и като член на ИРА е лежал две години в затвора. По негов разказ („Гости на нацията“, който не е включен в този сборник) е направен известния филм от 1992 г „The Crying Game” („Играчка-Плачка“) на режисьора Нийл Джордан със Стивън Риа и Форест Уитакър в главните роли.
„МИТОВЕ“ – Стивън Фрай, „Еднорог“
Древногръцката митология разказана от известния английски комик, режисьор, телевизионен водещ, журналист и категоричен атеист. Аз лично го помня от сериала „Джийвс и Устър“, филмите „Черното влечуго“, „Уайлд“, „V като Вендета“. Огромното достойнство на книгата е духовитият език и неподправено чувство (английско) за хумор на автора, който успява да придаде на текста актуално и напълно съвременно звучене. Всъщност митологията – макар и доста точно преразказана – е база, върху която е постигнато заучене, близко до това на комедийните скечове – стихията на Стивън Фрай.
„ДА ЗАЛОЖИШ СВОЯТА КОЖА“ – Насим Талеб, „ИнфоДар“
Имам всички книги на Талеб, издадени на български. Авторът на „Надхитрени на случайността“, „Черният лебед“и „Антикрехкост“ е американец от ливански произход, философ и специалист по финансовите рискове. Считан е за един от най-влиятелните мислители на съвремието. Идеите му са особено актуални в днешно време, когато сме свидетели как едно „малко вероятно събитие“ като появата на Ковид -19 е на път ако не да срине, поне да промени завинаги света. Основната теза в тази книга е, че не трябва да се доверяваме на хора, които не са „заложили своята кожа“, а рискуват нашата. До болка познато, нали?
„ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ“ – Мариана Тодорова, „Изток – Запад“
Подзаглавието „Кратка история на развитие и етични аспекти на темата“ предава точно обхвата на съдържанието. Авторът е доктор по футурология към Института по философия и социология на БАН и моето лично усещане е, доколкото и аз имам досег до науката, че става дума за леко преструктурирани части от дисертационен труд. Това не намалява качествата на книгата, но леко стеснява кръга на потенциалните читатели до предварително изкушените и донякъде запознати с понятийния апарат. Ако обаче сте от хората, които – ако не друго – сте почитатели на Ювал Харари и Люк Фери, то със сигурност ще разширите обхвата и задълбочите познанията си. Достатъчно е да споменем библиографията, състояща се от 208 източника, малка част от които на български.