Лира Литературно-рекламна Агенция
Време е да спрем да твърдим, че някои книги са детски за нас, призовава Вяра Недкова
Признавам си, че съм огромен фен на фентъзи жанра. Обожавам да попадам в непознати светове, които са страшно интересни. Митология, история, призказки – всичко това е като Божи дар за мен. Предполагам, не е трудно да се досети човек коя е любимата ми вселена. Ще ви разкажа малко по-нататък.
Сега ще разберете откъде започна любовта ми към този велик жанр. „Хрониките на Нарния“ – да, точно така. Тази малка, но интересна вселена, измислена от К. С. Луис, представлява вълшебен свят с говорещи животни, зли ледени кралици, велик цар лъв на име Аслан, магии и много смелост в човешките сърца. Малката Луси вдъхновява всяко дете да бъде мъдро и да вярва в доброто. Признавам, любимият ми образ от книгите е Едмънд. Преживява толкова провали, самият той е разочарованието в семейството, но колкото повече се развива действието, толкова повече се променя самият той. Катарзисът променя душата и сърцето му, докато накрая Едмънд не се превръща в герой с храбро сърце. Интересен факт (или не чак толкова), „Сребърният стол“ е любимата ми книга от поредицата. Това бе първата книга, която прочетох за един ден. (Казах ви, че не е толкова интересно.)
След „Хрониките на Нарния“ стигаме до една огромна вселена, създаден от властелина на фентъзи жанра – Дж. Р. Р. Толкин. Това е човекът, пред когото се прекланят милиони хора. Цялото това въображение, описание, героите и техните характери, поколенията, великите битки и различните раси, всичко това и още много неща оставят без дъх читателя. „Властелинът на пръстените“, оттам започна моята любов към Толкин. Целият този епос, малките хобити, великите елфи и борбените хора влязоха под кожата ми, а благоговението пред автора става все по-голямо и по-голямо, когато прочета нещо от него за пръв път. „Силмарилион“, „Децата на Хурин“, „Хобит“ и още много текстове, написани от Толкин, си остават велики и всеки ден трупат хиляди нови почитатели. Самият Дж. Р. Р. Толкин е толкова интересен, колкото и книгите му. Създаването на фентъзи езици, тяхната граматика, цялото това въображение, посттравматичния стрес от война и интересните случки от живота му са описани страхотно от Хъмфри Карпентър в книгата „Дж.Р. Р. Толкин. Биография“. Спирам да пиша за бащата на фентъзи жанра и неговите „деца“, защото ще се отплесна твърде много.
Целият този епос, малките хобити, великите елфи и борбените хора влязоха под кожата ми, а благоговението пред Толкин става все по-голямо и по-голямо, когато прочета нещо от него за пръв път
Нека споделя нещо и за нашумелия епос „Песен за огън и лед“. (Джордж Мартин, ако четеш това, моля те, допиши последните книги!) Признавам си, бях с много особено мнение за цялата поредица. Всичките тези кръвосмешения не бяха изобщо в мой стил. По ирония на съдбата, трябваше да взема „Огън и кръв“ по работа. Започнах да чета с неприязън, но колкото повече четях, все повече ми харесваше. Джордж Мартин има много интересен стил на писане. Сякаш самият той е присъствал на събитията между Таргариен. Веднага след тази хроника започнах и първата книга от поредицата „Игра на тронове“. Веднага ме плени. Толкова ми хареса стила на повествованието, останах изумена колко различни са героите и техните характери от телевизионния сериал. Е, да… не ми допадат особено кръвосмешенията и сцените „18+“, но ако се абстрахираш от едно, две неща, ще спечелиш цял нов интересен свят. (Не е ли така и в живота?)
Спокойно, привършвам вече. Само искам да спомена за една нова вселена, която открих наскоро. Тя е забавна, иронична, саркастична, комична и много откачена. Мисля, че не е трудно да се досетите коя е, пък и от кого е създадена. Да, познахте – „Светът на диска“ на Тери Пратчет. Този велик ироничен автор. Съвсем случайно се загледах в схемата „Как да четем Тери Пратчет“ и склонността ми към списъци и изпълняването на задачи се обади в мен и взех първата книга „Цветът на магията“. Веднага след това си купих „Фантастична светлина“, последва „Магизточник“ и вече гордо мога да заявя, че почти привършвам първата графа от списъка.
Това е забавна, иронична, саркастична, комична и много откачена вселена – това е Вселената на Диска
Няма да споменавам и описвам великите светове на Реймънд Фийст, Робърт Джордан, Брандън Сандърсен, Джо Арбъркромби и много други, защото моето „повествование“ ще стане твърде дълго. На края искам само да кажа, че понякога е нужно да забравим предразсъдъците си, да спрем да твърдим как някои книги са детски за нас и да позволим на авторите да ни разкрият нови светове, пълни с герои и магии.
