Лира Литературно-рекламна Агенция
Съветските власти не прощават на един от най-оригиналните си таланти
Михаил Зошченко е руски писател, станал известен и у нас със сатиричните си разкази, в които критикува морала и взаимоотношенията в съветското общество. За първи път публикува през 1922-ра, когато е на 28. Рисува образа на цивилния, лишен от героизъм съветски човек, който се води битка с всекидневието. Самите му герои говорят като обикновените граждани на СССР – може би и заради това той се превръща в един от най-четените писатели в Съветския съюз изобщо. Дълги години е автор и на сатиричното списание „Крокодил”. Още преди края на Втората световна война обаче попада на мушката на Жданов, като е обвинен, че създава аполитично изкуство. Реабилитиран е едва след смъртта на Сталин. Затова е интересно как въздейства днес Зошченко от разстоянието на годините. Можем да проверим това чрез новоизлезлите у нас „Слаба опаковка” и „Качествена продукция”. А в живота му трагичното май преобладава над смешното. Ето пет любопитни, но тъжни факта за съветския автор.
Преживява двете световни войни
На Зошченко не му е провървяло с епохата, както и на цялото негово поколение. На 21 бъдещият писател е зачислен като прапоршчик (младши офицерски чин в царска Русия) в армейската пехота и изпратен на разположение на щаба на Киевския военен окръг. “В тази война прапоршчиците живееха средно не повече от двайсет дни“, ще напише по-късно той в повеста „Преди изгрев слънце“ (Перед восходом солнца).
През Първата световна Зошченко оцелява, но е натровен с газ и цял живот се бори с последствията от това. Поради тази причина страда и от порок на сърцето. Независимо от проблемите със здравето, през 1919 година той служи в действаща част на Червената армия, а в началото на Великата Отечествена война подава молба да бъде изпратен на фронта. Получава отказ и още в първите дни на войната постъпва в група за противопожарна отбрана.
За три години сменя дванайсет града и десет професии
След като се завръща от Първата световна война с тежък порок на сърцето, Зошченко дълго време се опитва да намери своето място в живота: за физически труд той вече е негоден, лекарите му забраняват даже да язди кон, а спокойната работа зад бюро ненавижда. В продължение на три години, от 1917-а до 1919-а, младият човек, вече начинаещ писател, се скита по градове и села, опитвайки се да бъде полезен на страната и народа си:
“Отидох в Архангелск. След това на Ледовития океан – в Мезен. После се върнах в Петроград. Заминах за Новгород, за Псков. След това в Смоленска губерния, в град Красни. Отново се върнах в Петроград… Меланхолията ме следваше по петите ми. Бях милиционер, счетоводител, обущар, инструктор по птицевъдсто, телефонист в гранична охрана, агент от криминалния отдел в милицията, секретар в съда, деловодител…”
Дълги години тъгува, че е позволил на любимата да се омъжи за друг
В мемоарите на Зошченко има няколко кратки и нежни спомена, посветени на някоя си Наденка В. Съседка и връстница на Миша, в началото тя била само едно от неговите увлечения. Младият човек се заглеждал и по други жени и не ѝ писал от фронта. Момичето решава, че той я е забравил и се съгласява да се ожени за помешчик (дворянин-земевладелец в дореволюционна Русия). След завръщането на Зошченко обаче Надежда сериозно се замисля дали да не откаже на годеника си. И кой знае как би се развила съдбата им, ако писателят не излъгал, че отново спешно го изпращат на фронта.
“Това беше най-глупавата и объркана постъпка в моя живот. Аз много я обичах. И тази любов не е преминала и досега“, спомня си творецът години по-късно.
През 1920-а Михаил Зошченко се жени за Вера Кербиц. В този брак е имало много измени и предателства, но независимо от всичко, най-страшните години те преживяват заедно.
Майстор на смешните разкази, той написва най-тъжната книга за депресията
Всички познават Михаил Зошченко като първокласен сатирик, а през целия си творчески живот той работи над една кратка повест, която в окончателния ѝ вариант нарича „Преди изгрев слънце“. При евакуацията му от изпадналия под блокада Ленинград писателят взема със себе си всички чернови на бъдещото произведение:
“Понесох двайсет тежки тетрадки. За да намаля теглото им, скъсах подвързиите. Но независимо от това те тежаха около осем килограма от общо дванайсет килограма багаж, разрешен на самолета. Имаше момент, когато буквално съжалявах, че съм взел този боклук вместо топли долни гащи и допълнителен чифт ботуши“.
Книгата става едновременно и автобиография на писателя, и история на неговото заболяване: Зошченко цял живот страда от тежка депресия. Много от сиптомите, описани от него в повестта, говорят за биполярно разсройство, но нашата цел не е да поставяме диагнози. Казваме само, че в това произведение авторът честно и безкопромисно анализира своето минало и искрено се опитва да установи причините за своята меланхолия.
Подложен е на репресии и гонения заради детски разказ
През всичките години на Великата Отечествена война Михаил Зошченко се старае да бъде полезен на страната си. И когато физическите сили го предават, той посвещава силите си на своето литературно творчество: пише антифашистки фейлетони, публикува в печатни издания, говори по радиото, съчинява оптимистични пиеси, една от които е „Под липите на Берлин“ (написана в съавторство с Евгений Шварц), разказва за превземането на немската столица.
Независимо от всичко това и властта, и литературната бохема забравят за заслугите на писателя, след като през 1945 г. публикува разказа “Приключенията на маймуната“, оценен от цензорите като “пошъл пасквил за съветския бит и съветските хора”. Поведението му по време на войната е обявено за “недостойно”. На писателя е забранено да публикува, лишавайки го по този начин от средства за съществуване.
