Лира Литературно-рекламна Агенция
Библиотека на бъдещето създават в Норвегия
Заглавията са общо сто, като ще бъдат отпечатани през 2114-а – всъщност не след сто, ами само след… 95 години. За Библиотеката на бъдещето – Framtidsbiblioteket, ще бъдат използвани смърчове, които сега растат на север от Осло.
Началото на този необичаен проект слага шотландската художничка Кейт Патерсън преди четири години. Идеята се харесва на управата на Осло и дори е избран специален тим, който да се грижи за проекта. За тези четири години вече са написани и архивирани четири ръкописа.
Първият е на Маргарет Атууд и се нарича Scribbler moon. Сега на 79, самата тя мисли, че читателите от бъдещето ще се нуждаят от лингвист, за да разберат смисъла на създаденото. Защото според нея наред с технологиите ще се развие и езикът.
Самият процес на избиране на книгите се случва непрекъснато. Всяка година се срещат ангажираните с проекта – дискутират и се спират на значим според тях автор. След което го канят да се присъедини към Framtidsbiblioteket. Правилата са две – важно е ръкописите да не са публикувани никъде дотук и да не съдържат илюстрации. Самите автори даряват книгата и нямат финансови претенции за написването й. Екипът на библиотеката също така ги моли да не споделят никаква информация за съдържанието на написаното освен заглавието.
Друг автор, който е поканен да участва в необичайната сбирка, е Дейвид Мичъл. Създателят на „Облакът атлас” предлага заглавието From me flows what you call time. Книгата има около 90 страници – и единствената информация за нея е, че съдържа и текста на Here comes the sun, популярната песен на „Бийтълс”.
Участие в библиотеката на бъдещето ще има още исландецът Сьон Сигурдсон. Избрана е също и Елиф Шафак, която вече е предала своя ръкопис. А последното посочено засега име е на Хан Канг („Вегетарианката”).
Идеята да създадат нещо, което да не попадне под прицела на критиката, е примамливо за мнозина писатели. Но създателите на необичайната сбирка си дават сметка и за друго – много неща ще се променят за тези 95 години. Има вероятност и самият проект да остане недовършен. „Това е опит да се създаде нещо за още неродените – обобщава идеята Патерсън. – Да мислиш столетие напред е нещо изключително различно от сроковете, с които сме свикнали. А тук става въпрос за времето в няколко негови аспекта. Опитваме се да предвидим не просто времето, което ще дойде след нас, но също и момента, в който тук ще са децата и внуците ни. Важна част от всичко това е усещането за непредвидимост и неизвестност.”
