Лира Литературно-рекламна Агенция
На този ден си отива авторът на една от най-великите книги на всички времена
Сабина Иванова
Едва ли има човек по света, който поне веднъж не е бил на Патриаршите езера в Москва по време на един необичайно горещ залез. А ако все пак не сте ги посещавали – най-лесният начин е да си вземете „Майстора и Маргарита“. Книгата, която белязва завинаги руската и световната литература и остава един от най-добрите романи на всички времена.
На днешната дата създателят на този шедьовър – Михаил Булгаков, си отива от този свят, за да отлети при своята Маргарита. Съдбата на романа е необикновена като самия него, пророческа, като думите в него.
Авторът така и не вижда приживе публикувана творбата си. Тя е прекалено опасна според тогавашните власти.
За Дявола и неговата свита, които пристигат в Москва, в които може да се търси метафора на смяната на властта; за отрязаната глава на Берлиоз като ообезкървяванео на интелигенцията. Метафорите и персонажите там са издигнати в истински култ.
Ето и още от тях:
Третата съпруга на Булгаков – Елена Сергеевна, която се счита за прототипа на Маргарита.
Според критиката, в образа на Воланд са вплетени 3 образа. Този на Один, на Фауст на Гьоте и този на… Сталин.
Азазел, ангел от Стария Завет, дава на мъжете оръжията, а на жените – способността да гримират лицата си. Именно той дава светещия крем на Маргарита.
Булгаков е бил увлечен от окултното. Той е изследвал в изключително голяма дълбочина руската и немската демонология.
Днес адресът, на който е посочен адреса на квартирата на Воланд – апартамент номер 50 на улица „Садова“ има култов статус. Там често се събират почитатели на романа и дори понякога рисуват по стените на сградите.
Театър „Вариете“ никога не е съществувал. Въпреки това в момента 3 театъра в Москва спорят кой точно от тях е прототип в творбата.
Булгаков пише романа цели 12 години. Посвещава му се до степен, в която буквално жизнените му сили се стопяват.
Ръкописът му претърпява множество редакции, а „Майстора и Маргарита“ далеч не е първото заглавие, на което той се спира. Сред едно от тях фигурира и работното заглавие „Сатана“.
Авторът така и не завършва романа. „Майстора и Маргарита“ е издаден близо 20 години след смъртта на Булгаков, а думите на персонажите му сякаш винаги са преследвали автора.
„Вашият роман бе прочетен — обърна се Воланд към Майстора — и се каза само едно: че за съжаление не е завършен.“
Материалът е от https://www.vesti.bg
