Лира Литературно-рекламна Агенция
Илюстрирана книга с 19 топли истории за деца от Иво Сиромахов излиза броени дни преди Коледа!
След като през 2016 г. популярното лице от телевизионния екран изненада малки и големи с първата си книга за деца „Малки приказки”, две години по-късно четем още интригуващи истории за малчугани в новата му книга: „Приказки от планината” (изд. „Сиела“).
Този път Сиромахов ни среща с чернокосата принцеса Тилия и белобрадото джудже властелин на магиите Сами, които обитават стария замък на северния склон на Синята планина, с красивата водна фея Мирея от малкото езеро в Заешката долина. Разказва ни за най-страхливото дете на света – принц Мики, и огнедишащия дракон и за кълвача и еленчето, които решили да изненадат всички животни в гората с подаръци преди Коледа, а на всичкото отгоре ни въвлича и в щурата война на зеленчуците!
Илюстрациите и графичната концепция на „Приказки от планината” са на Милослава Найденова, чиято работа с четката е добре позната на почитателите на книгите чрез корицата и илюстрациите на „Малки приказки”.
Предлагаме ви кратко интервю с автора:
Г-н Сиромахов, две години след „Малки приказки“, написахте „Приказки от планината“. Детски писател ли ще ставате?
Няма детски писатели. Има кадърни и некадърни писатели. Ако си майстор в занаята, можеш да си позволиш да пишеш в различни жанрове. Аз пиша за кеф. И съм вън от всякакви “литературни стратегии”. Писателите да му мислят.
Защо? Вие не се ли чувствате писател?
Не. В общоприетия смисъл на тази дума да си писател в България означава да си някакъв взел се насериозно чичко, който дава интервюта по някакви скучни предавания на БНТ и призовава към “повече духовност” и “държавата да се грижи за културата”. Излиза, че аз не съм писател.
А какъв сте?
Разказвач на истории. Понякога разказвам истории за възрастни, а понякога – за деца.
Обръщате ли гръб на сатирата?
Не обръщам гръб на нищо. Просто сега ми се пишат приказки, и затова пиша приказки. Какво ще ми се пише утре – не зная.
Приказките Ви са топли и докосващи. Отвеждате читателите в един друг свят. Това бягство от действителността ли е?
Разбира се. Всяка литература е бягство от действителността. Мисля, че децата имат особено силна нужда от красота. От една уютна приказна къщичка, в която да могат да се скрият, когато се чувстват наранени или уплашени от враждебния свят. Децата са по-честни читатели от възрастните, защото нямат комплекси и предразсъдъци.
Кои са вдъхновителите ви в приказния жанр?
Андерсен, братя Грим и Уолт Дисни.
Работите отново с художничката Милослава Найденова, която е автор на вълшебните илюстрации на „Малки приказки“.
Мила е страхотен художник. За мен най-важното е, че тя носи в себе си онова усещане за детството, които повечето от нас са изгубили. Фантазията ù е много жива и няма нужда да ù давам насоки. Още щом прочете приказката, тя вече вижда във въображението си как изглеждат героите, в каква среда са. И ги изработва с изключително внимание към детайла. Мила рисува на ръка, при нея няма компютърна обработка, няма софтуер. И това е огромното ù предимство пред другите илюстратори.
Защо приказките са от планината?
Защото от няколко години живея там. В сърцето на Витоша нещата изглеждат съвсем различно. Всеки ден се разхождам по горските пътеки и оставам насаме с боровете, с рекичките, с морените. Срещам сърнички, елени, зайци, лисици. Приказките живеят там, трябва само да ги усетиш.
