Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА, Лондон
Най-веселото нещо в тази книга е заглавието. Иначе най-красивото е скрито между кориците ѝ.
Тук стиховете на Мария ми се сториха по-тъжни отпреди. Но въздействащи и някак успокоителни. Тя успява да облагороди самотата, разочарованието, страха, дори и смъртта, като ги превърне в красиви стихотворения. Те са живи. Те обичат и мразят, страдат и са щастливи. Плачат, дори се усмихват. Разочароват се, обнадеждават се. И им харесва да се шегуват, но не обичат да приемат живота сериозно. Казват нещата директно и с намигване. Хубаво ми е да ги чета отново и отново не само защото Мария Донева е изключително талантлива поетеса и знае как да реди думите, но защото умее нещо повече от това – да те гали по сърцето с тях.
Пастелна земя с цветове умълчани.
Полета разтребени. Кротки поляни.
Кафяво, прошарено. Шипки и сламки.
И пътища като напукани рамки.
Това е спокойствие. Не е умора.
Картина, приятно лишена от хора.
Току под небето – резка в акварела –
баири от синьозелена дантела.
И точно до пътя – подробност последна –
един топъл камък, на който да седна.
С прозрачни копита, със мека муцуна,
дойде тишината, за да я целуна.
Оса ли ме жилна, тъга ли ме жегна –
какъв хубав камък, под който да легна…
Щастливите времена са онези, в които приемаш нещата – и добрите, и лошите – и продължаваш напред , защото знаеш, че това е животът в неговата цялост.
