Лира Литературно-рекламна Агенция
Ние с вас кучетата на Павлов ли сме? Светне ни зелена светлинка, минаваме, светне ни друг цвят, спираме. А ако пътят е съвсем свободен и няма изгледи в близкото денонощие оттам да мине автомобил, пак ли ще стоим на едно място, ако свети червено? Само питам. Опитвам се да не категоризирам на едро, но този тест ми се струва увлекателен. Слагаш произволни непознати хора на едно кръстовище, през което почти не минават автомобили и наблюдаваш кой как ще реагира на светофара. Някои ще чакат зелената светлина, дори да се опекат на слънцето или да подгизнат от дъжда. Ще чакат – завинаги. При никакви обстоятелства няма да „нарушат правилата“. Други просто ще пресекат. Ще преминат. Защото имат волята да го направят. Те не са престъпници.
Знам мнението на голяма част от евентуалните читатели. Някои от тях дори са фенове на „Изкуството да бъдеш“ от Ерих Фром, да речем. Макар че има и десетки други подобни заглавия, добавете след този израз някоя от думите „бог“, „егоист“, „родител“. Вариациите са много, щото на хората все им се ще някой друг да им каже как да живеят. Трудно им е сами да взимат решения. Има и заглавие „Изкушението да бъдеш щастлив“ от Лоренцо Мароне, което бих прочел с удоволствие, защото не е наръчник със съвети, а просто обикновен роман. Къде изчезнаха добрите истории? И защо се втренчихме в страховете и комплексите си? Бидохме дресирани.
Хората, които ще чакат светофарът да светне зелено, за да преминат, дори да са в пустинята, стават все повече за сметка на свободните хора. Чехи, словаци, немци в Истанбул не разбират защо местните не чакат зеленото. Наричат това „хаос“, ориенталски хаос, не правят разлика между понятията „свобода“ и „хаос“. Тая разлика всъщност е много тънка и все по-трудно става нейното осмисляне. Което не е забранено от закона, е разрешено. Кое е препоръка и кое е забрана, в такъв случай. Пресичането на червено углавно престъпление ли е? „Затова сме толкова зле, щото всички мислят като теб“ − вече ми е ясно, че така ще ми кажете, драги сънародници с будни съвести. Има една шопска поговорка – законът е врата у поле. Можеш да минеш и през нея, но полето е твърде широко, зелено.
Анархизмът, в рамките на трезвия и свободен разум, е чист либерализъм. Против тази чистота на либерализма нямам нищо против. Обаче дълбоката държава ни натресе нова терминология и старите думи вече съдържат нов смисъл. Либералът вече е някакъв почти веган или друг градски тюфлек с по-комунистически убеждения от на Вълко Червенков. Deep state е понятие, възникнало неотдавна в САЩ, като в него няма нищо конспиративно, задкулисието съществува съвсем реално. А у нас си имаме плитка държава. „България“ ООД. Бордът на Директорите ни е неизвестен, само през няколко години назначават нов публичен мениджър на фирмата. Сегашният обаче вече е поизносен и плитката държава в момента обмисля промяна на маркетинга.
Всички световни и домашни Мениджъри искат ние да живеем „по правилата“, да изчакваме чинно на светофара, да си попълваме данъчните декларации, да си имаме касови апарати, свързани с НАП, да се покланяме пред гишетата, да си плащаме, че дишаме въздуха, да си ни подритват, както им дойде. Новото човечество вече е почти моделирано. Консумариат, който държи законите да се спазват. В повечето холивудски бози има сцени от съдебната зала. Законът… Не съм против законите, а съм против българско-световната клика, заседнала по министерства и банки, инсталирана там от дълбоко-плитката държава.
Вдругиден стартира новата учебна година. И децата пак ще бъдат принудени да посещават редовно фирмата „Училище“ ООД, където да усвоят правилата за живеене в този безрадостен свят. Да бъдат дресирани.
А това, на което трябва да ги научим, всъщност, е не да изчакват на червено. Нещо друго е.
