Ювал Харари: Идеята за безплатна информация е изключително опасна

10.08.2018 Интервюта

Ювал Харари е израелски историк, чиито два бестселъра завладяха и българските читатели – „Sapiens. Кратка история на човечеството“, който изследва ранната човешка история, и „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“. На английски вече излезе и „21 Lessons for the 21st Century“ (21 урока за 21 век), която изследва предизвикателствата на настоящето. В. „Гардиън“ публикува вълнуващо интервю с един от най-четени автори.

Промени ли ви международното признание?

Всъщност днес разполагам с по-малко време. Постоянно пътувам, ходя на конференции, давам интервюта – и винаги повтарям това, което вече съм научил, а нямам време за нови проучвания. Допреди само няколко години бях анонимен преподавател по история, специалист по Средновековието, а статиите ми бяха чели петима души. Затова е малко шокираща настоящата ми позиция, при която пиша нещо и има вероятност милиони да го прочетат. Но съм щастлив от случващото. Защото не е важно само да говориш, а и да бъдеш чут. За мен е привилегия да имам толкова голяма аудитория.

Как решавате кои са най-актуалните въпроси?

Всъщност последната ми книга беше най-лесна за писане, защото се роди от разговорите ми с публиката. Въпросите в нея бяха решени от въпросите, които ми задаваха по време на интервюта и публични прояви. Първите ми две книги са за далечното минало и за далечното бъдеще на човечеството, но ние не можем да живеем в тези две времеви измерения, можем само в настоящето. Така че освен да използваме тези дългосрочни перспективи за позиция по имигрантската криза, Брекзит или фалшивите новини, за какво друго могат да ни послужат?

Мислите ли, че хората осъзнават мащаба на био- и технологичните революции, които са в ход?

Преди пет години изкуственият интелект звучеше като научна фантастика. Дори в научните и бизнес средите хората да бяха наясно с потенциала, в публичния дискурс едва се чуваше нещо по темата. После няколко правителства осъзнаха какво се случва, според мен първи бяха Китай. Според мен заради пропуснатата индустриалната революция сега биха направили всичко, за да са част от революцията на изкуствения интелект. През последната година същото осъзнаха европейците и американците и сега всички са обърнали поглед надам. Което е много лоша новина.

Защо либерализмът според вас е заплашен от високите технологии?

Либерализмът се базира на предположението, че всеки има осигурен и личен достъп до собствения си свят от чувства, мисли и избори и никой отвън не може да получи същата привилегия. Поради това личното мнение е важно за отделния индивид, но и за политиката и икономиката – гласоподавателят решава, клиентът винаги е прав. И дори според неврологията да няма такова нещо като свободна воля, все пак никой не може да управлява личните ни вътрешни преживявания. Но в разгара на био- и инфотехнологичната революция и в контекста на безкрайните възможности за събиране на информация за отделния индивид, все повече се приближаваме до момента, когато външната система ще може да разбере личните чувства по-добре от самия преживяващ ги. Пример за това е епидемията от фалшиви новини. Винаги е имало такива, но сега една новина може да бъде проследена до конкретен човек, на когото вярваме. Колкото повече хората вярват в свободната воля, толкова по-лесни са за манипулиране, защото би им се струвало все по-невероятно мислите им да са продукт на външно влияние.

Пишете точно и ясно, но има ли случаи, в които все пак оставате неразбран?

Да, доста често и това е разбираемо. Понякога причината е липсата на желание за разбиране. Понякога нещата им се струват твърде нови и сложни. Не мисля, че четенето на една конкретна книга обяснява всички вероятности. Отговорност на учения, особено когато се обръща към широката аудитория, е да говори колкото се може по-ясно. Но нямам илюзии, че всички ще разберат това, което пиша и то по начина, по който на мен ми се иска.

Твърдите, че качествената информация струва скъпо, но масово се предлагат безплатни източници. Как си го обяснявате?

Идеята за безплатна информация е изключително опасна, особено когато става дума за новинарската индустрия. Ако наистина има толкова много свободна за достъп информация, как привличате вниманието на хората? Днес се поощрява привличането на вниманието на аудиторията, а след това „продаването“ ѝ на трета страна – маркетингови компании, политици и т.н. Поради това се произвеждат повече сензационни истории без уважение към истината. Някои фалшиви новини наистина са манипулирани от руски хакери, но повечето са плод на стремежа към сензационност. Защото няма наказателна отговорност за тези, създаващи подобни новини. Плащаме с готовност за висококачествени храни, дрехи, автомобили, но защо не правим същото за собствената си информираност?

Живеем във времена на много динамична промяна, как хората се справят с нея?

Трябва да почакаме, за да разберем. Основният ми страх касае психиката – дали сме достатъчно устойчиви, че да оцелеем на тази промяна. Защото скоростта ѝ драматично се увеличава през последните 2 века. Трябва да се инвестират повече ресурси в увеличаването на психологическата устойчивост на хората.

Какво означава за вас медитацията?

За мен тя е начин да разбера реалността – моята собствена, а след това и тази, която ме заобикаля. Дава ми способност да наблюдавам случващото се и да откроявам успешно истината от фикцията. На медитацията е посветена цялата последна главата на новата ми книга. Притеснявах се хората да не решат, че им я вменявам като метод за решаване на всички проблеми, за които пиша. Тя може да помогне за намаляване на стреса, но определено не е панацея за всички проблеми на човечеството.

Как се случи, че тъкмо с Натали Портман ще си партнирате по време на няколко събития в Лондон през септември?

Според мен е добра идея. Тя не е просто кино звезда, а много интелигентен човек с научен и психологически опит. Така че ще е интересно да разговарям с някой, който принадлежи и на двата свята.

Притеснявате ли се, че хората гледат на вас като на мъдрец, който носи всички отговори?

Да, притеснително е, особено предвид факта, че аз нямам всички отговори. Освен това съм запознат с тенденцията хората да търсят този, който да им ги даде, а те да правят всичко, което той или тя каже. Със сигурност аз не съм този човек. Надявам се хората да прочетат последната ми книга не като гид за живеене в 21 век, а като списък с въпроси. Не можеш да очакваш отговори, преди да има дебат. Затова първо трябва да започнем разговора.