Лира Литературно-рекламна Агенция
„Малки жени” до голяма степен е автобиографичен роман. По-задълбоченото разбиране на реалните преживявания на семейство Олкът може да осигури по-нюансирано разбиране на отношенията един с друг. Влиянията на Еймъс Бронсън Олкът, бащата на Луиза, върху романа са широки. Например, „Прогресът на Пилгрим”, метафората на Луиза за първата половина на книгата, е любимата книга на Бронсън. Някои от методите за преподаване на бащата се използват в характера на професор Баер от „Малки мъже”.
Въпреки това връзката на Луиза Мей Олкът с баща ѝ е много по-бурна от тази на Джо с безгрешния г-н Марч. С по-доброто разбиране на ролята на Бронсън в живота на Луиза е възможно да се идентифицират остатъците от напрежението между двамата във връзката между Джо и нейния баща.
Бронсън Алкът бил пламенен философ и възпитател. Той вярвал в Трансцендентализма – движение, чиито корени откриваме в Нова Англия през деветнадесети век и сега свързвани с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Алкът е писал за това и се е опитвал да живее според вярванията си. Философията му се фокусира върху изваждането на интуитивната истина и морал на хората. Това вярване се превръща в образователен метод, който пренебрегва механичното запаметяване на учебниците в полза на практическите учебни познания и сократовия метод. Бронсън прилагал този метод в няколко експериментални школи, най-известно сред които е училище Темпъл, което открил в Бостън през 1834 г. Училището процъфтявало, докато през 1836 г. Бронсън публикувал „Разговори с евангелията”, в които описва успеха на методите си на преподаване. За съжаление, „Разговорите” били зле приети, тъй като хората били против децата да участват в разговори за възрастни. Някои родители отписали децата си от училището, особено след като Бронсън приел афроамерикански ученик. Училището затворило през 1839 г. и оставило Бронсън с големи дългове.
След като живял в Конкорд, близо до Емерсън, Торо и други философи, които насърчавали вярванията на Бронсън, през 1843 г. той създал експериментална ферма-комуна на име „Земята на плодовете“. Строгата философия на Бронсън, оскъдната реколта и лошото здраве довели до края на „Земята на плодовете“. Бронсън бил поканен да се присъедини към общността на Шейкър, което той обмислял въпреки изискването да се отдели от съпругата и децата си, както прави християнинът от „Прогресът на Пилгрим”. Луиза, която по онова време била на единайсет, си спомня този период с тъга и се моли да останат заедно. Бронсън избрал да остане със семейството си и шест месеца след „Земята на плодовете“, се преместили. Депресията на Бронсън при краха на утопията му била тежка. Отказвал да работи като работник, не можел да си намери работа като учител и се провалил в преценката за приятелите си. Емерсън, макар и публично дистанциран от Бронсън, подкрепял семейството финансово в продължение на години и му помагал да си стъпят на краката. Накрая Бронсън бил избран за началник на училищата Конкорд, а след това успешно създал и училища по философия.
Луиза и баща ѝ се уважавали, но си причинили и огромни тревоги. Бронсън бил перфекционист, който направил няколко изключения за мирските реалности. Луиза била дива, импулсивна и силно раздразнителна, с което противоречала на философиите на баща си. Луиза понякога била разгневена от идеалите му. Тя описва експеримента „Земята на плодовете“ в сатиричната история „Транцендентален див овес”. Знанието за това ни дава възможност да разберем по-добре насърчаването на господин Марч Джо да се опита да напише по-добри истории, без да обръща внимание на парите, както и постоянството на Джо в описването на преживяванията си, за да изплати семейните сметки – нещо, което баща ѝ не успява да направи.
На пръв поглед господин Марч се явява като неземен и идеалистичен, но добър човек, чиято преданост към семейството е непоколебима. Характеризирането му изглежда отразява много малко от разочарованието на Луиза от баща ѝ. В първа част това се дължи на отсъствието на баща ѝ. Академиците твърдят, че тя намалява и омекотява ролята му, защото е толкова уникален, че читателите биха имали проблем да се идентифицират със семейството на героя. И все пак Бронсън бил далеч от семейството почти през цялото време, оставяйки жена си да се грижи за домакинството. По време на едно от пребиваванията си в „Земята на плодовете“ Бронсън и негов колега, заети с търсенето на наематели за фермата, посрещнали буря, заплашваща цялата ечемична култура. Поемайки инициатива, майката на Луиза накарала децата си да вземат одеялата си и да съберат колкото е възможно повече ечемик в тях преди бурята да дойде.
В „Малки жени” нито едно неудовлетворение на Джо от тяхната бедност и необходимостта тя да работи не е насочена към баща ѝ. В действителност в дневника на Луиза откриваме раздразнението на момичето от прекомерното разширяване на щедростта на бащата и приканването на други да останат в дома, въпреки недоимъка в семейството. Не ѝ харесва, че ѝ се налага да работи, за да измъкне семейството от мизерията, и е наранена от предпочитанието на Бронсън към другите две сестри, Анна и Мей, които са по-послушни от нея.
С това разбиране на връзката между Бронсън и Луиза, портретът на отношенията между господин Марч и Джо след смъртта на Бет става по-достоверен. Било настъпило време, в което можели да си говорят не само като баща и дъщеря, но и като мъж и жена и да бъдат щастливи, че могат да си помагат с взаимна съпричастност и любов. С „Малки жени” Луиза успяла да изплати дълговете на семейството си и да спечели уважението на света. Когато Бронсън изнасял лекция, вече бил възприеман като бащата на Луиза Мей Олкът. Тази новост създала взаимно уважение и грижи помежду им.
Еймъс Бронсън Олкът почива на 4 март 1888 година. Той моли Луиза да му прости. Два дни по-късно тя го прави.
Превод от английски Мариана Рангелова от www.gradesaver.com
