Лира Литературно-рекламна Агенция
„Скарлет + Иво = ВНЛ“ е новият роман на Иво Сиромахов, истински сериал с продължение на една бурна любовна история, в която заблудена „звезда“ – американка, съсипва и без това скапания живот на нашенско момче. Но знаем, че момчето е опитен шоумен и може да направи от всяка реалност, българска, чужда или извънземна, неповторима пародия. Затова, ако сме закърмени с Майлс Дейвис, а някой ни пуска Сашо Роман в колата си, причината не е в сблъсъка на култури. Просто сме избрали неправилния човек, качили сме се в грешната кола, или още по-зле, живеем в такава държава. Ето и трагикомичната оценка на ситуацията, дадена от автора, специално за Лира.бг.
Господин Сиромахов, как да разбираме пукнатината в сърцето на корицата, под иначе оптимистичното заглавие „Скарлет + Иво = ВНЛ“?
Кардиолозите трябва да кажат. Дано да не е инфаркт. Моето некомпетентно мнение е, че стрелите на Ерос могат да предизвикат страст в едно сърце, но могат и да го разрушат. Любовта може да те въздигне, а може и да те съсипе. Въпрос на дозировка.
Редувате в книгата си две гледни точки – мъжка и женска. Не можеше ли да е само на единия от двамата персонажи, пък и откъде знаете какво става в главата на една жена?
Няма как да знам. Дори самата жена не знае какво става в главата й. Можем да гадаем само по външните проявления – по думите, по действията й. Мотивите и причините винаги ще останат неведоми за нас. Мъжката и женската гледни точки са противоположни и взаимно се изключват, но ако искаме да разберем отношенията в една любовна връзка, трябва да изслушаме и двете страни. А те винаги са прави и безапелационни. Особено в България, където различното мнение непременно се смята за обявяване на война.
Защо вашият герой често отстъпва пред капризите на Скарлет, такъв ли е българският мъж – прави се на мачо, но всъщност е под чехъл?
Права сте. Мачо-чехлизмът е основна движеща сила в поведението на българския мъж. Но повечето мъже отстъпват пред жените си по стратегически причини. Разбрали са, че колкото и да спорят с една жена, в крайна сметка винаги ще стане нейното. Така че по-разумно е да си спестят драмите и разправиите.
А защо използвате себе си като обект в книгата, някой ще реши, че всичко написано тук е истина – идеална храна за жълтите медии.
Реших да ги улесня. Хората, които работят в жълтите медии, стоят на най-ниското обществено стъпало – те са подложени на всекидневни унижения срещу мизерно заплащане. Съжалявам ги и затова реших да им дам наготово няколко сюжета. Да съживя малко клеясалото им въображение. Това е един благотворителен жест от моя страна към хората в неравностойно умствено положение.
Иронизирате шопинг манията, т.нар. лайфстайл, социалните мрежи, даже туристическия бизнес. Но откриваме и заигравка с поетичните среди в родното интернет пространство. Не може ли да има интелектуална суперзвезда у нас?
“Поетични среди” е много любезно определение. Нека да ги наречем с истинското им име – графомански среди. Доста хора живеят с приятната самозаблуда, че щом подреждат някакви думички вертикално, вече са поети. Липсата на смисъл в “творбите” им изобщо не ги безпокои. Те смятат, че поезията е някаква мистична форма на мастурбация. Затова лайкове събират само онези, които са с приятна външност на профилната си снимка.
Интелектуална суперзвезда в България е Гери-Никол, защото само тя усети народните потребности. “Яката дупара” не е просто някакъв случаен израз. Тя е недостижим блян, пътеводна светлина, национален идеал.
За капак на всичко, в най-новия доклад на организацията „Репортери без граници“ България е на последно място по свобода на словото в Европа. Ще попитам като някой от героите ви – „и кво праим ся“?
Имаме две възможности. Първата е да се възмутим и да се опитаме да променим този позорен факт. А втората е да си кажем както винаги: “Абе аре, бе, голема работа, кво толкова е станало… нали има кебапчета и ракия… ае наздраве”.
От нас зависи коя опция ще изберем. И в двата случая ще заслужаваме последствията от решението си.
Разговора води: Людмила Еленкова
