Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Помните ли големия филм с Ал Пачино „Усещане за жена“? Слепият мъж си беше изградил такава сензитивност за жената, че можеше, без да я вижда, само по уханието ѝ, по движенията ѝ в танца да я опише, да я определи и усети. Със сигурност всяка жена е различна и за всяка една усещането е различно. Само че не си мислете, че започвам с някаква аналогия, опазил ме Господ. Допадна ми единствено концепцията за усещане. Как човек усеща нещо, как го възприема, колко смисъл намира в него – както онзи слепец имаше по-изтънчени възприятия, така има хора, за които автомобилът не е просто машина за придвижване от точка А до точка Б или само купчина желязо.
Някога бях зрител на Формула 1, следях шампионата, не заклет фен, само ми бяха интересни. Познавам много предани фенове на тоя спорт, ако позволите така да го нарека. Само че откакто двигателите станаха хибридни и въведоха все повече високи технологии и мерки за сигурност, станаха още по-скучни и съвсем ме изгубиха. Ф1 е отделна маниащина и тия машини не са точно автомобили. Друг един приятел си има синьо Субару, в което инвестира свободното си време и пари – ъпгрейдва го с нови агрегати за мощност, сменя му джантите с някакви от космическа совалка, тунингова го и не дава прашинка да падне върху му. Той е от хората, които разбират от двигатели от детска възраст. На него книгата „Леки автомобили: Наръчник по карбуратори“ му е напълно излишна.
Между другото, останах изненадан колко много резултати излязоха при търсене в сайта на Хеликон по думата „автомобил“. От „Как се движат автомобилите?“ и „Как Къртичето си направи автомобилче“ през „Автомобилни превози на товари“ до „Историята на автомобила“, „100 години автомобилни състезания“ и още много други. Значи въпросът с тези самоходни машини е неизчерпаем. И ще ми простите, че ще ви занимавам с нещо, което навярно ви е безкрайно далечно. Но може и да ви е интересно.
Наскоро в един английски град бяха налепили големи надписи с препоръки водачите на SUV да се обърнат към съответните пластични хирурзи за увеличаване на някои анатомични органи. Разбира се, бяха изчегъртани много бързо. Явно някой се е засегнал. Да караш огромна кола 4х4, заемаща много място в претъпкания и задръстен град, е дразнещо, спор няма. Щото нито теренът изисква задвижване на четирите колела, нито има нужда от високомерни погледи. Хората обаче си ги търкалят и едва ли ще спрат, като им кажеш, че избиват комплекси по този начин. Да кара Q7 или Х6 може всеки. Ако е и автоматик, направо си е скука отвсякъде – газ и спирачка. Автоматиците са за хора, които не усещат колата, а искат да изтъкнат нещо. Само че дали на някого му пука, че имат кинти и гледат тъпо? Това е толкова ретро вече. Не, не е и ретро, защото ретрото е красиво. Това е чалга.
А ретрото е усещането за УАЗ. Карали ли сте някога? Ако не сте, а обичате истински автомобилите, побързайте да го направите. УАЗ е наследник на ГАЗ, ползват двигателите на ГАЗ, има няколко разновидности – високопроходим автомобил, лек камион, микробус, но начинът на управление и поддръжка е сходен. Еднаква е и миризмата. Както уазкаджиите казват за себе си – случаен човек УАЗ не кара. G Classe също е специална машина, особено военното изпълнение или по-старите немутренски издания. Но пак стигаме до усещането. Като шофьор на строева радиорелейна „Буханка“ излизах два пъти на учения в казармата. Някъде тогава сигурно се влюбих в звука на двигателя, в превключването на скоростите, в тръпката да ти се повреди нещо на пътя, но да си го поправиш сам и да продължиш. Няма нищо общо с днешните дигитализирани луксозни сандъци, за които се грижат не автомонтьори, а програмисти. Спартански суров автомобил за хора, на които това им доставя удоволствие. Не, не е извратено. Първично е. УАЗ е машина честна. А аз имам нужда от все повече честност в наши дни.
