Лира Литературно-рекламна Агенция
Едно момиче празнува днес – пак има рожден ден и пак ще си остане на 17. Петя Дубарова.
Гледам черно-белите й снимки и пресмятам, че можеше да навършва всъщност 61. Опитвам се да си я представя като сериозна жена, видяла вече много в живота… обаче някак този образ се разсейва и пак ми се усмихва онова 17-годишно момиче.
В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Много обичам да минавам покрай дома й в Бургас – една такава стихнала и винаги разцъфнала къщичка с китен двор… Кварталът се промени последните десетилетия, наоколо изникнаха огромни сгради. Но нейният дом си стои – като остров на онова детство, изживяно и от самата Петя. Като пристан за слънчеви лъчи и нежни мечти.
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
Другото място, което напомня много за поезията й – пък и за нея самата, е всъщност паметникът, който изградиха в Морската градина преди няколко години. Фигурата й изглежда някак крехка и ранима, но в същото време решителна, смела. Просто отдадена на оня свят, който създава и със стиховете си. Оня свят, който е много по-хубав от действителността, която ни заобикаля…
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Казват, че едно време сам Христо Фотев я открил за поезията. Когато била на десет, се записала на поетичен кръжок и точно големият наш поет го водел. Та той видял първи и добротата на душата й, и таланта на сърцето й. Има нещо символично, че именно неговият паметник е на крачка от този на Петя в Морската… Да си между двамата на алеята, а пред теб да се е ширнало морето, е наистина специално чувство!
Дантели се диплят в моите нозе,
със страст и любов ме прегръщат,
изпълват със щастие моето сърце,
далече ме носят и връщат.
Имаше момент, в който много ми се искаше да намеря причината защо Петя се е решила на тази стъпка – дали е било от тъга, от отчаяние, или е имало още нещо… Защо се е отказала от живота? Поне за себе си открих отговор в деликатността на нейните мисли и чувства. В онази свръхранимост, на която са способни само хора, които са небесно чисти. И за които Небето е просто продължение на земята. А да преминеш от едното в другото – красиво стихотворение.
Честит рожден ден, Петя!
Фрагменти от стиховете „Да съм слънчево момиче“, „На петнадесетгодишните“, „Доброта“ и „Морска вълна“ на Петя Дубарова
Думите за нея са на Краси Проданов
