Лира Литературно-рекламна Агенция
Последните години са особено щастливи за Кристин Хана. Тя трайно се настани в класациите, като с всеки пореден роман привлича все повече читатели и внимание. Авторката отдава интереса си към писането на майка си: „Знам, че някъде там тя седи с мартини в ръка и разказва на приятелките си за книгите ми“. Ето какво още разказа Хана на в. „Ню Йорк Таймс“ за любимите си книги и навиците си на читател.
Какви книги има на нощното ви шкафче?
„Sing, Unburied, Sing“ на Джесмин Уорд, „Какво се случи“ на Хилари Клинтън, „Manhattan Beach“ на Дженифър Игън, „The Power“ Наоми Алдърман, „Little Fires Everywhere“ Селест Енджи. Имам нужда от по-голямо нощно шкафче.
Кой е любимият ви писател?
Любимият ми роман е „Властелинът на пръстените“, но писател? Колебая се между Стивън Кинг и Джоан Роулинг. Обожавам епични творби, представящи цели светове, които са красиво написани и е невъзможно да се откъснеш от тях. Допълнителни точки носят смехът или плачът. Малцина писатели го постигат веднъж или два пъти за цялата си кариера, а Кинг и Роулинг са майстори.
Кои са любимите ви съвременни писатели?
Освен Стивън Кинг и Джоан Роулинг? Обожавам Карлос Руис Сафон, Дона Тарт, Ан Райс, Тимъти Иган, Та-Нехиси Коутс, Харуки Мураками, Джоан Дидион, Роксан Гей, Джейн Смайл, Ан Тейлър.
Кои жанрове са ви любими и кои избягвате?
Докато пиша, чета много трилъри – Майкъл Конъли, Харлан Коубън, Джилиан Флин, Тами Хоуг, Лиса Гарднър, Грег Хървиц, Денис Лихейн. И не мисля, че е изненада, че обичам големи, богати, с изявени персонажи исторически и съвременни романи. „Сянката на вятъра“ е фаворитът ми за последното десетилетие, нея препоръчвам най-често на читателските клубове. Единствения жанр, който не чета, е научна фантастика, вероятно защото само това четях в пред-тийнейджърските си години.
Кои са любимите ви исторически творби?
„Сянката на вятъра“, „Отнесени от вихъра“, „Пурпурен цвят“, „Гордост и предразсъдъци“, „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“, „Шогун“, „Изкупление“, „Анна Каренина“, „Джейн Еър“, „Мидълмарч“, „Самотният гълъб“ и „Да убиеш присмехулник“. Преди години съм чела „Птиците умират сами“, но си спомням, че я обожавах.
Кое е най-интересното нещо, което сте научили от книга?
„Between the World and Me“ на Та-Нехиси Коутс промени перспективна ми към расовите връзки в Америка. Не си спомням кога последно друга книга ме е докосвала по този дълбок начин. Това е забележително и красиво написана творба.
Кои книги биха ни изненадали в библиотеката ви?
Някои детски книжки. Всъщност обожавам да избирам книги за най-новите членове на семейството ми, няма по-хубаво нещо от това да виждаш как дете се влюбва в четенето. Освен това синът ми работи върху комикс книга.
Кой подценен писател бихте препоръчали?
Не знам дали са подценени, но смятам, че хората трябва да прочетат Луис Алберто Уреа, Хелън Ойджеми, Еуин Иви, Чеви Стивънс, Сара Бърд и Клоуи Бенджамин.
Коя книга последно ви разсмя?
„This Is Where I Leave You“ на Джонатан Тропър.
А коя последно ви разплака?
Знам, че „A Little Life” на Ханя Янагиара не се прие еднозначно, но мен ме плени, а краят й ме съкруши.
Книгата, която ви ядоса?
Да си ядосан е хубаво, но да си раздразнен не е. Това обикновено ми се случва, когато смятам, че добра идея е зле изпълнена. Наскоро изпитах подобно усещане от добре продаващ се дебютен роман, но за да не предизвиквам съдбата, ще запазя името му за себе си.
Какъв читател бяхте като дете?
Бях точно това, което се очаква – четях постоянно. Не съм броила всички случаи, в които баща ми ми е казвал да вдигна глава от книгата и да погледна навън. Списъкът ми с любими книги от онзи период е дълъг и разнообразен, точно каквито са вкусовете ми днес. Любимият ми персонаж от детството е хобитът Сам на Толкин.
Коя от вашите книги ви е любима и най-лична?
Засега това е „Славея“, това е книгата, в който намирам собствения си глас, моето минало и бъдеще след всички тези години на писане. И се радвам, че ще се превърне във филм и то от екип от страхотни жени – режисьор, продуцент и президент на студиото. Това ме изпълва с надежда за филма.
Най-лично значение за мен има „Алеята на светулките“. Пълна е с мои собствени истории и спомени от Сиатъл през 70-те и 80-те години. Докато я пишех, си спомнях младостта, но по-важно – майка си, която ме насочи към литературното поприще, но почина твърде млада, за да ме види успяла. Знам, че някъде там тя седи с мартини в ръка и разказва на приятелките си за книгите ми.
Коя от вашите книги бихте избрали за филмиране?
Бих избрала „The Great Alone“. Подобно на „Славея“, това е книга за силата на жените, за оцеляването и изборите, които определят живота ни. Действието в нея се развива в Аляска през 70-те години на 20 век и разкрива суровата красота на тази земя и силата и независимостта на мъжете и жените, живеещи там.
Ако можехте да препоръчате една книга на президента, коя би била тя?
Вярвам, че всеки американец и особено президентът трябва да прочете Конституцията и най-вече Закона за правата.
Ако организирате литературна вечер, кои трима писатели бихте поканили?
Разбира се, че списъкът би се променял всяка година на базата на това какво се случва по света и в моята собствена вселена. Тази година бих избрала Маргарет Атууд, Хилари Клинтън и Рут Бейдър Гинсбърг. Искам да чуя мнението им за изкуството, литературата, правосъдието, майчинството, но най-вече за историята на жените – от къде сме тръгнали и накъде вървим.
Коя книга сякаш трябваше да харесате, но не успяхте?
Постоянно не завършвам книги. Постоянно купувам книги, но повечето свършват на купа „някой ден ще я прочета“. Обикновено давам шанс на една книга за около 50 страници и ако не ми допадне, продължавам към следващото заглавие. А като разочарование бих посочила „Мадам Бовари“, просто не ми хареса.
Кой бихте искали да напише биографията ви?
Бих избрала Ан Райс, тя е брилянтна. Освен това е щедра, оригинална, притежава въображение и знае доста за загубата, която е част и от моята история. Мисля, че тя би превърнала като цяло обикновения ми живот във вълнуващо четиво.
Кои книги ви е срам, че не сте чели?
„Вината в нашите звезди“, „Краткият чуден живот на Оскар Уао“, „Никога не ме оставяй“ и „Одисей“.
Кое е следващото ви четиво?
„Книга на праха“ на Филип Пулман.
