Лира Литературно-рекламна Агенция
Марио Варгас Льоса, роден в Перу през 1936 г., е сред съвременните испаноезични писатели, навлекли си най-много злонамерени критики. Вероятно защото той извървява пътя от марксизма към либертаризма, който описва в последното си есе „La llamada de la tribu” (Призивът на племето), което се очаква да излезе от печат на испански на 1 март, пише Ел Паис.
Още като момче той казва на всички, че иска да отиде в Париж, за да стане писател. А когато вече е популярен, си навлича нападки, защото вече не е „смелият малък шивач”, както го наричат заради страстта му към Жан-Пол Сартр, а се е превърнал в антикубински агент. В онези години множество младежи му се подиграват, говорят за него с насмешка. Когато през 1990 г. губи изборите за президент на Чили от Алберто Фухимори, Льоса разказва пред журналист на Париж Ревю случка от негова среща с чилийския поет Пабло Неруда в Лондон. Двамата са на палубата на кораб, докато Льоса вбесен се оплаква от вестникарска статия, която го обижда и е изпълнена с лъжи. Неруда му пророкува: „Това показва, че ставаш известен. Колкото по известен ставаш, толкова повече те атакуват. За всеки комплимент ще получаваш две-три обиди. Имам цяло чекмедже, пълно с всякакви обиди и клевети по мой адрес, които човек може да си представи. Нищо не ми е спестено: крадец, извратеняк, предател, престъпник, рогоносец… Всичко! Ако си известен, преминаваш през това”.
От тази случка минават десетилетия. Варгас Льоса преминава от комунизма и марксизма към либерализма, а на финала, в средата на 70-те години на 20 век, той е забранен в Куба. Изпълнява се и пророчеството на Пабло Неруда, но не го наричат перверзник. Наричат го либерал.
„Призивът на племето” е своеобразен отговор на този епитет, а текстът представя разговори с неговите седем учители, които го водят към вярата в либерализма – Адам Смит, Хосе Ортега-и-Гасет, Фридрих Хайек, Карл Попър, Реймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел. От либералите, седнали на масата, трима говорят по-„политически” – Попър, Бърлин и Хайек. С всички Льоса влиза в полемика, но в различна обстановка. Бащата на съвременната икономика Смит е ситуиран в шотландската провинция, а разговорът с Хайек протича като шега за Бакунин. „Не изглежда така, но всъщност това е един автобиографичен текст”, пише в началото на есето. То не следва възгледите и идеите на седемте му учители, но те присъстват като част от живота на писателя – личен и политически. И сякаш говори за приятели от миналото, с които е имал спорове, сбивания и на които не спестява дори критиките. Например срещу Хайек, заради увлечението му по пропагандата на Пиночет или срещу други либерали, оставили понятието „либерализъм” основно в ръцете на икономистите.
С никой от седмината разговорът не е спокоен, напротив, с всеки от учителите си Марио Варгас Льоса влиза в дебат. И никой вече не може да го обиди като „либерал”, защото той носи на гърдите си като медал това понятие.
В „Риба във водата” от 1993 г., в която разказва за неуспешната си политическа кариера като кандидат-президент на Перу, Льоса разказва анекдот, случил се по време на предизборната му кампания. Разузнавателните служби на САЩ смятат кандидатурата му за притеснителна за Щатите. Изглежда като лъжа, но посланикът на САЩ в Чили го информира, че тази информация наистина идва от ЦРУ. „Казах му, че сега поне комунистите няма да могат да ме обвиняват, че съм агент на същата разузнавателна служба”, пише Льоса.
Скоро онези, които го обвиняват в либерализъм, ще могат да прочетат в над 300 страници обяснението на самия Льоса за причините му да избере именно този идеологически път.
