Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Добре де, не ви ли омръзна? Всяка година едно и също. Цялата тая ужасяваща дандания, тия препълнени магазини, сякаш се задава не празник, а война, пазаруваме на едро, трупаме, складираме, пържим, варим, месим, плюскаме, кой ни възпита да бъдем такива видиотени консуматори? Можем ли да изядем повече, отколкото можем да изядем? Правим опити, напъваме се, но резултатът е само наднормено тегло и неприятни усещания за празна банкова сметка и скъсани джобове. Дневният ред на обществото се диктува не от времето, не от редуването на работни и почивни дни, а от моловете. Те са квинтесенция на търговците. Но нямат нищо общо с кварталното магазинче. Парите, които похарчите там, ще изчезнат от българския пазар, защото моловете на 98 процента са завладени от небългарски търговци. Обедняваме не само лично, обедняваме обществено и за това се грижат корпорациите. През периода 2000 – 2009 сред хората имаше много повече пари. Постепенно обаче те бяха иззети и насочени нанякъде, не знам къде. Нещата се канализираха и разпределиха. В момента порциите са нарязани. И само хора от властта могат да правят схемички за щипване от чуждото парче.
Никога не съм бил комунист. Но ако ми падне на сгода, ще набия. Шегувам се. Никога не съм членувал в компартията, защото тя е менте и е отговорна в миналото за не едно престъпление. Налага се обаче да се каже абсолютната и точна истина относно състоянието, в което пребиваваме вече 30 години. Това е капитализъм от най-зъл вид, какъвто в Англия и в 19 век не е имало. (Може и да е имало, но ползвам хипербола.) Защото е неприлично и грозно в 21 век капитализмът ни да е толкова зверски. Така покваряващ поголовно. Поквари не просто бизнеса, а абсолютно всичко – театрите, писателите, хора, които по подразбиране трябва да са честни и честността е единственият им капитал, единствената им привилегия да се кичат със званието творци. Тя, честността, им бе отнета. Обезчестиха ги отзад фондациите и хранилките. Корпорациите в лицето на три-четири големи български издателства. И капитализмът тук е така монополистичен, че никаква алтернатива не се вижда и няма кой да го спре в завладяването на нови територии.
Целият ни календар беше превзет от търгашите, от културата на ниския и среден американски консуматор. Рождество бе превърнато в америкристмас, купувайте, яжте и ходете редовно до тоалетна, за да огладнеете отново. Яжте и се изхождайте, изхождайте се и яжте, кръговратът пълни кенефите и гушите на корпорациите. Във февруари въведоха празника на червените плюшени задници, а през ноември празника на кухите тикви. Не мога да си представя как се чувстват служителите на кауфланд… Като някакви бройлери-роботи, които обслужват други бройлери-роботи. Мен ме заболява главата само от десетминутен престой вътре в подобен хамбар. Докъде може да доведе всичко това и къде е краят му? Нов човешки подвид ли еволюира или просто старият деградира и ще приключи антропоценът, ерата на човека? И защо трябваше европейската цивилизация да се американизира до такава степен? Не ме разбирайте криво, не мечтая да се върне соцът, не изпитвам носталгия по някогашните нови години, нищо, че тогава вилнеехме през цялата нощ до разсъмване срещу първи януари. Тази година на 31. 12. вечерта възнамерявам да си седя мирно и кротко някъде, да си върша, каквото върша ежедневно, да си легна трезвен и да пропусна целия шум покрай ушите си. Някой ще каже, че е от егенето, но просто не е модерно да отбелязваме с някакъв изкуствен възторг астрономическото преминаване в следващата година. На какво да се радваме, че времето ни тук изтича, а ние сме все по-неподготвени за края?
И капитализмът не е това, което беше преди трийсет години. Изроди се в консумеризъм и информационализъм. У нас се създават потребности от медиите, те постоянно ни втълпяват, че имаме отчаяна нужда от някакъв нов предмет. Или че ни е необходим спешно секс и пак секс… Ако не говори около нас никой за новите предмети, няма и да подозираме за тях. А ако няма постоянно натякване от реклами, книги, филми, телевизия, че трябва постоянно да се прави секс, ние като обикновен биологичен вид ще се сещаме за секса много по-рядко. В момента почти няма културен продукт, който да не ни пробутва секс. И това не е защото сексът е така важен, а напротив, за да стане сексът така важен, че да си мислим, че без него не можем. Това е механизъм, искам да кажа. Така работи пропагандата, рекламата, капитализмът, създава нужди, които после задоволява. Като се замисля, новият човек започна да се моделира доста преди 1989, когато Нова година се посрещаше задължително под акомпанимента на включения телевизор. Спомням си такава картина, седим вкъщи, никой с никого не говори, всички сме зяпнали един екран и възрастните се хилят на тъпи смешки. Още тогава реших да не допускам този натрапник в своето семейство. Сега обаче телевизорите стават все по-плоски, по-реалистични, по-евтини, зрелището отдавна е преминало на друго ниво, знам няколко къщи, в които всяка стая разполага с перманентно включен телевизор. На кого говоря изобщо? И за какво говоря? Бая си на бълхите.
Предлагам в такъв случай да спрем с лицемерието. Да отменим настъпването на 2018 и да обявим просто някаква друга година и някакъв друг празник. Не Рождения ден на Някой, който иска да бъдем разумни и свободни. 2018 години ще се навършат от онова Събитие, но щом не го приемаме него като най-важен празник, защо изобщо календарът ни показва това число! Нещо сме се объркали, дайте поне да бъдем честни.
На тази Нова година ще чета книга. „Разкази за Рождество“ от Гогол, Чехов, Достоевски. Или „Бъдни вечер“ от деветима български автори. А вие както искате.
