Лира Литературно-рекламна Агенция
Емоционалната изповед е публикувана от сайта Bookriot:
„Колекционирам книги. Аз съм книжен колекционер. Но ако трябва да съм честен, понякога мисля, че книгите колекционират мен. Не съм сигурен, че ме разбирате, затова ще се опитам да обясня.
Рафтовете ми винаги са били затрупани с книги – нали така трябва, знанието да е по рафтовете, които са предназначени за него? Книгите нямаха край, трупах ги върху, под и над рафтовете. Те бяха и винаги са били важни. Така започна всичко.
Колекционирам стари детски книжки. Веднъж се натъкнах на копие на ценно издание и почти се разплаках – случката се развиваше на противоположния край на света.
Това му е особеното на колекционирането на книги – всяка идва с история. Моментът, в който погледът ви пресече стаята и се спре на гръбчето с онова заглавие, което толкова силно искате! В един момент бързото сканиране на познатата книжарница за нещо вълнуващо се превръща в изкуство. Трябват ви не повече от 30 секунди, за да схванете системата на подредбата в непозната книжарница. А приятели ви звънят от всевъзможни неща, за да ви попитат тази ли беше книгата, която така силно искате.
Емоциите, които предизвикват книгите, ме карат да мисля, че силата им е в техните истории. И не само в тези, опияни по страниците им, но и в тези, които ги обгръщат – автор, илюстратор, издател, този, който я е притежавал преди вас и е написал името си в нея…
Книгите, които колекционирам, често са били подарявани като награда, за Коледа или за рождени дни, поради което съдържат елемент от социалния контекст в тях. Съобщения от едни хора до други, потвърждаващи присъствието на книгите и любовта към тях, вярата, че те играят важна роля в живота преди и сега. Понякога съм се натъквал на малка написана на ръка бележчица или на подчертани с молив параграфи и тези моменти карат сърцето ми да пее.
Колекционирането на книги ме научи, че не става дума за книгите сами по себе си, а за хората преди мен и за тези, които ще дойдат след мен. Става дума за читателите.“
