Всеки писател търси неизчерпаемия източник на вдъхновение, както и различни начини да се справи с блокажа, когато изпадне в такъв. Това не се случва само на новаците, а често и на иконите в литературата. Затова повечето големи автори имат свои странни ритуали, с които прогонват липсата на вдъхновение.
1. Писане в легнало положение
При някои автори, изглежда, лежането презарежда креативността и концентрацията. Намира вдъхновение и правилните думи, с които да го изразят в удобството на собственото си легло. Сред успешните писатели, които го, прилагат са: Марк Твен, Джордж Оруел, Уди Алън, Марсел Пруст. Например американският писател и сценарист Труман Капоти твърди, че е „изцяло хоризонтален автор”, тъй като не можел нито да пише, нито да мисли, освен ако не е в легнало положение.
2. Изправено положение
Обратното на точка 1, писането в изправено положение също не е чуждо на големите автори. Привържениците му са: Ърнест Хемингуей, Чарлз Дикенс, Вирджиния Улф, Луис Карол и Филип Рот. Тези велики умове пишели ръкописите си прави пред високо бюро. Тази техника е и доста полезна за доброто здраве.
3. Отбелязване с лепящи листчета
Владимир Набоков, авторът на „Лолита”, „Блед огън”, „Ада или страст” е известен с това, че „композира” произведенията си на отделни листчета, които после сглобява в общ текст. Този странен метод му помага да пише сцените непоследователно и после да разбърква и подрежда картите, както му хрумне.
Набоков държал празни листчета под възглавницата си, за да може да запише веднага идея, ако тя му хрумне, докато е в леглото.
4. С използване на цветова система
Френският писател Александър Дюма-баща пише исторически приключенски романи като „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, като използва цветова система. Десетилетия наред Дюма си служи с различни цветове, за да отбелязва текстовете си. И е много прецизен в избора си. Използва син цвят за романите си, розов за нехудожествените текстове, сред които и статии, и жълт за поезия. Защо пък не?!
5. Висене надолу с главата
Висенето надолу с главата е лекът срещу загуба на вдъхновение, смята хитовият автор Дан Браун. Според него, тази „терапия” му помага да си почине и да се концентрира. Колкото по-дълго стои така, толкова по-мотивиран е за писане.
6. С лице към стената
Франсин Проуз смята, че да пишеш с лице към стената е най-точната метафора за това да си писател. Когато работи на чуждо място, методът ѝ за справяне с разсейването е да обърне бюрото си към стената и да гледа само към нея. Казва, че тази гледка ѝ помага да стои и да пише в продължение на много часове.
7. Разиграване на диалози
Талантливият сценарист на „Социалната мрежа” Аарон Соркин признава, че веднъж си счупил носа, докато пишел. Как се е случило? Е, той има навика да разиграва диалозите от произведенията си пред огледалото и това довело до неочаквания инцидент.
8. Писане без дрехи
За да завършите текста си преди крайния срок, обмислете метода на Виктор Юго – писане без дрехи. Юго е известен с това, че когато имал да гони срокове и изоставал с писането си, се събличал и инструктирал иконома си да скрие всичките му дрехи, така че да не може да излезе от къщата гол. Дори в най-студените дни той само се увивал в одеяло и продължавал с работата.
9. Пиене на огромно количество кафе
Оноре дьо Балзак поддържал вдъхновението си за писане, като пиел по 50 чаши кафе дневно. Да, точно толкова кафе изпивал всеки ден, в който пишел творбите. Според някои източници, Балзак почти не е спал, докато пишел „Човешка комедия”. Друг писател, който се поддържал с кафе, е Волтер. Той стигал до 40 чаши на ден.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Лайфхак”