Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова
Когато се колебаем, казваме: „хм“. Ако ни обхване паника или притеснение, наричаме ги с обща дума – смут. Но хмут – що е то и има ли почва у нас? Не търсете такова животно, няма и да намерите. Хмутът е същество, с нос голям колкото главата, пък тя – пълна с информация. Не спира да говори, понякога казва странни неща от рода на…“Тази сутрин определено беше около обяд“.
Хмутовете са герои на Ирен Леви, която познаваме като журналист и ни харесва, че работи с асоцииации на думи. Имената на нейните човечета подчертават характери (повечето добри), засилват клишета от всекидневието, имитират сцени от филми и други герои от книги, например „Хмутът с краткотрайни превалявания“, хмут наречен на възклицанието „Е, не!“, или хмут, който се казва „няма никой вкъщи“, сякаш е табелка. 
Забавните създания крият сериозна идея – как хората излишно усложняват речта и живота, измислят си несъществуващи проблеми, създават абсурдни понятия: „розов роман с черен хумор“. Когато в пристъп на емоция или от чиста глупост не им достигат думите, направо стават словотворци, същински хмутове, за радост на децата и за смях пред приятелите си. Е, има и лирична, леко тъжна нотка. Подобно на виртуален свят, една голяма къща заплашва физиономиите вътре да не се различават, всеки познава другия, но вместо да помни как се казва, бързо го кръщава на качеството, което му подхожда. Трябва да видите всичко това в сполучливите илюстрации на Тодор Ангелиев – Тоци. Може да си представите герои като Муминтролите, родени от въображение, достойно за Джани Родари, готови приятели на Алиса.
Добре би било, в четенето на „Хмутовете“ да участва някой достатъчно пораснал човек, та веднага да разберете кой от вас на кого от тях прилича!
