Иван ГОЛЕВ
Едно българско издателство с претенцията, че е флагман на българската литература, си направи гаргара с „Под игото”. Издаде го на шльокавица, тоест с няколко променени букви в азбуката − на която младежта пише в телефоните, че и другаде − смятайки, че така отваря очите на цялото останало окьоравяло население. Демек, всички ние сме капитулирали пред гибелното за народа ни нововъведение, затова пък издателството бие камбаната на пожар и зорлем ни спасява.
Всъщност, изданието е просто проява на лош вкус. Издателите много се лъжат, че така ще накарат младите хора да се откажат от това писане. Че и аз пиша на телефона по този начин – за по-бързо. Но това не значи, че така зачерквам двайсетте книги зад гърба си, написани на „правилната” азбука, нито пък, че Паисий, ако беше жив, щеше задължително да хвърли сопола си върху мен. Какво като пишем така помежду си! И в Америка непрекъснато се изписват неправилно думи, гледайте клипове и текстове на песни, но тамошните патриоти нещо не съм чул да са врякнали като нашите. Важното е да обичаме страната си и езика си, да четем повече и да учим децата си да четат, а не как си пишем глупости по телефона.
Затова дори не мисля, че става толкова въпрос за грижа за азбуката, а по-скоро за търговски и пиарски трик. Няма лоша реклама – „един ще хвали, друг ще ни проклина, а наште книги все ще се четат”. Смятате ли? Щели сте да дарявате по две книги за всяка закупена „шльокавица”. Ами сигурно имате доста залежала продукция, затова. Признавам, хитро е – да се опитате да пробутате некупеното (защо ли?) и с него да се окичите с паисиева слава.
Уви, това е шумотевица само за вътрешно ползване. Затова ви давам идея от международен мащаб. Издайте „Моята борба” на иврит. А срещу всяка със злорадство закупена в Близкия изток книга давайте по два корана на български. Така ще популяризирате и езика ни.