По последни данни в момента са издадени 250 разрешителни за търговия с книги по протежението на Сена. Сега може и да ви звучи романтично да си букинист в Париж, но едно време нещата изглеждали другояче.
Парижките книготърговци се появяват още през шестнайсети век
Властите гледали с недоверие на тях, тъй като ги подозирали, че предлагат забранена литература – например политически и религиозни брошури. Затова и редовно устройвали хайки и изземвали книгите, които им се сторели съмнителни. Стигнало се дори до указ на краля през 1577 година, според който на букинистите се гледало като на крадци.
Първите разрешителни за нововъзникналата професия били раздадени две години по-късно. През цедката преминали само 12 търговци. Тези, които останали без документи за дейността си, продължили да действат на черно, даже обсадили Пон Ньоф, Новия мост след откриването му. Опасенията, че извършват пропаганда се потвърдили по време на Гражданските войни от 1648-1653 г. Тогава при нелегалните книгопродавци разцъфтявала търговията с политически памфлети.
Властта направила много опити да забрани професията
Букинистите обаче оцелели и през 1822 г. за първи път били официално признати. През 1857 г. е проведено и първото им официално преброяване – според данните, покрай Сена действали 68 книжари на стара литература. Броят им обаче продължил да расте и към края на деветанайсетото столетие достигнали почти двеста.
Днес също има строги правила за букинистите
Вместо забранените книги – като едно време, сега те касаят най-вече формата и размерите на лавиците, от които се продава литература. Желание за уеднаквяването им имало още през първата половина на миналия век. Бил изработен общ дизайн, пък и параметри за площта, върху която се разпростират отделните търговци на книги.
Пак за разлика от едно време, днес те вече са една от гордостите на Париж. Местните се хвалят, че Сена е единствената река в света, която тече между две книжни лавици. Париж – това са любовта и книгите!