Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е един герой на мирното време. И това не звучи пресилено. Човек, преборил се с рака, диабетик, неуморен учен, когото неотдавна шофьорка потроши, докато той работеше на терен в дефилето на Струма, Боян не спира да ни удивлява със силата на своя дух и тяло. Покорените от него 8 осемхилядника са истински алпинистки подвиг, но какво да кажем на дейността му като зоолог и биолог? Или за борбата му за по-чиста и екологична среда. Или за множеството му прецизни научни публикации. Или за медийните му изяви, в които щедро споделя своя опит с всекиго, за когото той би бил от полза.
Хайде да не продължаваме повече, за да не го урочасаме – всичко това го има в мрежата, в пресата. За нас, сайта лира.бг и списание „Книжарница“, Боян бе любезен да даде това кратко интервю по повод на излизането на книгата му „Първите седем“, издадена от „Вакон“. На премиерата ù в БАН вчера салонът се пръскаше по шевовете от хора, изтъкнати и не толкова, които навярно нищо друго не би накарало да си дишат на едно място въздуха. Но тук дойдоха – заради него и това, което той олицетворява. А то е – корав български дух. На един корав български мъж.
Нека книгата ти достигне до всеки български дом и до всяко българско сърце, Бояне!
И честит ти рожден ден днес, 7 февруари!
Бояне, излезе твоята книга „Първите седем”. Честито! Със своите практични съвети тя със сигурност ще е от изключителна полза за бъдещите твои последователи. Какво обаче, поради спецификата ù, не намери място в нея?
Не разказах как сме се карали и спорели по време на експедициите. Имало е и такива моменти, защото често обстановката е напрегната и нервите не издържат. Пропуснах диабета, като проблем, който ме съпътства постоянно. Не говоря много и за близките си, защото е ясно, че им тежи да ме няма толкова дълги периоди. Осъзнах, че в книгата влязоха едва към 20% от това, което съм записвал в дневниците си. Все пак обаче успях да предам каймака от тренировките, организацията, тревогите и триумфа от успехите.
Миналата година, през март, преди да заминеш за Хималаите, те питах кои са любимите ти 10 книги. Сред отговорите ти, като изключим Даръл, Талев и Симеон Радев, останалите бяха свързани с пещернячеството, зоологията, планините. И все пак какво ти даде художествената литература?
Дава ми съвсем друг поглед върху живота, по-човешки, без цифри и графики. Четейки ненаучна литература научавам детайли в отношенията между хората, схванах повече неща за обществото ни, научих повече история.
Ти си учен. Същевременно си човек, който неуморно поставя пред себе си все по-сложни и дори рисковани цели. Как ученият помага на „екстремника” и обратно?
Успехите в оцеляването, пресмятането на храната, изчисленията в тренировките и експедиционната логистика си е жива наука. Фактът, че съм учен-алпинист ми помага силно да увеличавам вероятността за постигането на върха. Обръщането на камъни, наблюденията на животни и въобще научната работа по пътя ми помагат да се аклиматизирам по-бързо, така че двете вървят ръка за ръка, допълват се и ползите за моята кошница са очевидни.
Как изглеждат светът и неговите проблеми, гледани от върховете, на които си стъпвал?
Колкото по-високо и по-далече отивам, толкова по-малък ми изглежда светът и толкова по-нищожни и решими стават проблемите, с които се налага да се борим в ежедневието ни. Отдалечаването от градските удобства е полезно за сверяването на вътрешния часовник и повдигането на нивото, след което започваме да мрънкаме. Успоредно с това, с височината нараства и непримиримостта ми срещу ограбването на националните паркове и българската природа. Ние имаме всичко, за което повечето държави могат само да сънуват. Не трябва да ги продаваме и кълцаме, за да храним частни интереси. Парковете са на всички, част са от природното наследство на Земята.
Между зоологическите ти интереси са и прилепите. По какво си приличаме с тях, ако въпросът не ти се струва идиотски? Или с гущерите и другите същества, които си изследвал?
Не си приличаме. Общото е, че сме живинки, споделящи обща планета. Щом след милиони години еволюция сме оцелели заедно досега, значи всички имаме еднакви права върху наличните ресурси и пространство. Не трябва „висшите“ само да взимаме, а „нисшите“ само да се съобразяват с нашите нарастващи апетити.
Делиш ли материята на „жива” и „мъртва” или имаш друго мнение по въпроса?
Като зоолог ги деля точно така. Едното мърда, диша, бори се, живее. Другото е красиво и интересно, но мъртво. Средното състояние е мистика за мен.
В едно интервю казваш, че като зоолог и биолог не можеш да вярваш в Бог. Знаеш обаче колко велики твои колеги учени с напредването на възрастта са ставали все по-склонни да повярват в Него. На какво го отдаваш? Смяташ ли, че ще дойде моментът и ти да приемеш съществуването Му, както и да Го наричат? И изобщо, само човешката воля ли ни ръководи или и нещо друго?
Напоследък наистина забелязах, че с напредването на възрастта някои колеги превключват и започват да отдават еволюцията и живота като подвластни на Него. Не мога да го приема, защото доказателствата за неговото съществуване са нематериални. Много гранични случаи в живота ми са били трудно обясними със законите и правилата, с които обикновено работя. Засега обаче оставам твърд, че почти всичко около нас има научна основа за съществуването и функционирането си.
Можеш ли да определиш накратко какви са приоритетите на днешната световна наука и те в унисон ли са с твоите? Тоест, ако зависеше от теб, кои изследвания би спестил и кои – разширил?
Усилията на учените в природните науки са фокусирани в повишаване безопасността на „новите“, неизкопаеми енергийни източници, в разширяване на произхода и подобряване ефективността в прехраната на нарастващото земно население, в глобалните усилия за намаляване скоростта на климатичните промени, опазване на ресурсите и биологичното разнообразие. Ако зависеше от мен, бих силно ограничил инвестициите в развитието на „старомодните“ енергии като петрол, газ и атомни централи. Бих силно подпомогнал енергийната независимост на домакинствата, свързаността на мрежите и приоритетно запазване на горите като лаборатории за кислород и живот.
С какви думи би призовал властимащите у нас да развържат кесията за наука? Какви доводи би изтъкнал?
Преди да поискаме каквото и да е, със сигурност трябва да реформираме и осъвременим приоритетите в развитието на българската наука. Бюджетът на БАН в момента е колкото да не умрем и да си платим режийните разходи. Реформите в Академията трябва да продължат, за да оптимизираме личния състав, сътрудничеството между научните институти и университетите, трябва да пишем и работим основно по проекти, които са важни за днешното общество и помагат за решаването на неговите проблеми. Трябва да повишим конкурентността и прозрачността на нашата работа, да популяризираме активно откритията си, за да почувстват хората, че работим за тях и подобряваме условията им за живот. Ако получим вот на доверие от обществото, подкрепата от правителството и бизнеса трябва да дойде по естествен начин.
Вярно, още е рано да се питаме, но тъй като след всяка постигната цел си поставяш нова, каква ще е тя в писането ти на книги? Какво да очакваме в следващата?
„Вторите седем“ първо трябва да ги преживея и изкача и ако всичко приключи добре, да седна и да ги опиша. Така ще бъда много по-сигурен в изводите и препоръките, които ще давам. Разнообразяването на опита и внимателният анализ на неуспехите винаги водят до подобряване на успеха в следващите ни крачки по пътя към върховете, пряко и преносно. Каквото и да кажа в бъдеще ще искам да почива на сигурни цифри, по-голям личен опит и по-високо чувство за хумор (каквото нямам ;).
Интервюто взе Иван Голев
