Начало / Читателски дневник / 2 години без Боян Петров: Какво четеше той и в какво вярваше?

2 години без Боян Петров: Какво четеше той и в какво вярваше?

zx620_2369694Иван ГОЛЕВ

Той си отиде от нас, тези в ниското, на 5 май 2018-а. Качи се досами небето и остана там. Но ние, приятелите му от сайта лира.бг, ще го помним винаги, защото беше сърдечен човек, мъж с високи цели и корав българин.

Да, той бе един герой на мирното време. И това не звучи пресилено. Преборил се с рака, диабетик, неуморен учен, когото неумела шофьорка потроши, докато той работеше на терен в дефилето на Струма, Боян не спираше да ни удивлява със силата на своя дух и тяло. Покорените от него 10 осемхилядника са истински алпинистки подвиг, но какво да кажем на дейността му като зоолог и биолог? Или за борбата му за по-чиста и екологична среда. Или за множеството му прецизни научни публикации.

По повод излизането на книгата му „Първите седем“, издадена от „Вакон“, Боян Петров ми даде интервю за сайта ни. Ето някои от отговорите му, като днес е любопитен и детайлът с прилепите, с които той се занимаваше в научната си дейност.

И Бояне, знай, че ние тук, на Долната земя те обичаме!

 

205590_bКакво ти даде художествената литература?

Дава ми съвсем друг поглед върху живота, по-човешки, без цифри и графики. Четейки ненаучна литература научавам детайли в отношенията между хората, схванах повече неща за обществото ни, научих повече история.

Ти си учен. Същевременно си човек, който неуморно поставя пред себе си все по-сложни и дори рисковани цели. Как ученият помага на „екстремника” и обратно?

Успехите в оцеляването, пресмятането на храната, изчисленията в тренировките и експедиционната логистика си е жива наука. Фактът, че съм учен-алпинист ми помага силно да увеличавам вероятността за постигането на върха. Обръщането на камъни, наблюденията на животни и въобще научната работа по пътя ми помагат да се аклиматизирам по-бързо, така че двете вървят ръка за ръка, допълват се и ползите за моята кошница са очевидни.

Как изглеждат светът и неговите проблеми, гледани от върховете, на които си стъпвал?

Колкото по-високо и по-далече отивам, толкова по-малък ми изглежда светът и толкова по-нищожни и решими стават проблемите, с които се налага да се борим в ежедневието ни. Отдалечаването от градските удобства е полезно за сверяването на вътрешния часовник и повдигането на нивото, след което започваме да мрънкаме. Успоредно с това, с височината нараства и непримиримостта ми срещу ограбването на националните паркове и българската природа. Ние имаме всичко, за което повечето държави могат само да сънуват. Не трябва да ги продаваме и кълцаме, за да храним частни интереси. Парковете са на всички, част са от природното наследство на Земята.

Между зоологическите ти интереси са и прилепите. По какво си приличаме с тях, ако въпросът не ти се струва идиотски? Или с гущерите и другите същества, които си изследвал?

Не си приличаме. Общото е, че сме живинки, споделящи обща планета. Щом след милиони години еволюция сме оцелели заедно досега, значи всички имаме еднакви права върху наличните ресурси и пространство. Не трябва „висшите“ само да взимаме, а „нисшите“ само да се съобразяват с нашите нарастващи апетити.

Делиш ли материята на „жива” и „мъртва” или имаш друго мнение по въпроса?

Като зоолог ги деля точно така. Едното мърда, диша, бори се, живее. Другото е красиво и интересно, но мъртво. Средното състояние е мистика за мен.

В едно интервю казваш, че като зоолог и биолог не можеш да вярваш в Бог. Знаеш обаче колко велики твои колеги учени с напредването на възрастта са ставали все по-склонни да повярват в Него. На какво го отдаваш? Смяташ ли, че ще дойде моментът и ти да приемеш съществуването Му, както и да Го наричат? И изобщо, само човешката воля ли ни ръководи или и нещо друго?

Напоследък наистина забелязах, че с напредването на възрастта някои колеги превключват и започват да отдават еволюцията и живота като подвластни на Него. Не мога да го приема, защото доказателствата за неговото съществуване са нематериални. Много гранични случаи в живота ми са били трудно обясними със законите и правилата, с които обикновено работя. Засега обаче оставам твърд, че почти всичко около нас има научна основа за съществуването и функционирането си.

Можеш ли да определиш накратко какви са приоритетите на днешната световна наука и те в унисон ли са с твоите? Тоест, ако зависеше от теб, кои изследвания би спестил и кои – разширил?

Усилията на учените в природните науки са фокусирани в повишаване безопасността на „новите“, неизкопаеми енергийни източници, в разширяване на произхода и подобряване ефективността в прехраната на нарастващото земно население, в глобалните усилия за намаляване скоростта на климатичните промени, опазване на ресурсите и биологичното разнообразие. Ако зависеше от мен, бих силно ограничил инвестициите в развитието на „старомодните“ енергии като петрол, газ и атомни централи. Бих силно подпомогнал енергийната независимост на домакинствата, свързаността на мрежите и приоритетно запазване на горите като лаборатории за кислород и живот.

05a95951180eac62002db202ec802dd4С какви думи би призовал властимащите у нас да развържат кесията за наука? Какви доводи би изтъкнал?

Преди да поискаме каквото и да е, със сигурност трябва да реформираме и осъвременим приоритетите в развитието на българската наука. Бюджетът на БАН в момента е колкото да не умрем и да си платим режийните разходи. Реформите в Академията трябва да продължат, за да оптимизираме личния състав, сътрудничеството между научните институти и университетите, трябва да пишем и работим основно по проекти, които са важни за днешното общество и помагат за решаването на неговите проблеми. Трябва да повишим конкурентността и прозрачността на нашата работа, да популяризираме активно откритията си, за да почувстват хората, че работим за тях и подобряваме условията им за живот. Ако получим вот на доверие от обществото, подкрепата от правителството и бизнеса трябва да дойде по естествен начин.

 

А ето и 10-те любими книги на Боян:

183644_b„Птици, зверове и роднини” от Джералд Даръл

„Книгата, поради която проявих интерес към изследователската и приключенската страна на зоологията. Бях на 16 г. Оттогава съм я чел още 2 пъти.“

„Свирепа арена” от Джо Таскър

„Книгата, поради която станах алпинист. Бях на 17 г. Оттогава съм я чел още 3 пъти.“

„Моят живот под земята” от Норбер Кастьоре

„Книгата, поради която станах пещерняк. Бях на 17 г.“

„Звезди и бури” от Гастон Ребюфа

„Книгата, в която видях, че алпинизмът може да е и романтично преживяване. Бях на 17 г.“

„Моите планини” от Валтер Бонати

„Книгата, от която научих, че дори и сам можеш да катериш невероятно трудни стени и върхове. Бях на 17 г.“

„Зовът на върховете” от Георги Атанасов и „Битката за Матерхорн” от Николай Петков

„Книгите, от които научих, че има и българи, които са правили чудеса от храброст в планините, чупейки правилата на системата. Бях на 17 г. Оттогава съм ги чел по още 2 пъти.“

191561_b„Пет месеца в Нова Гвинея” от Петър Берон

„Книгата, от която научих, че е възможно като зоолог да комбинираш пещерите с високи върхове. Бях на 18 г. Оттогава съм я чел още 2 пъти.“

„Строителите на съвременна България” от Симеон Радев

„Книгата, от която научих за превратностите в българската политика след Освобождението.“

205277_bЖелезният светилник от Димитър Талев

„Книгата, от която научих за тъмните времена и трудностите в края на турското робство на Балканите. Бях на 19 г. Оттогава съм я чел още 2 пъти.“

„Extreme Alpinism – Climbing Light, Fast & High” от Марк Туайт и Мартин Джеймс

„Книгата, от която научих, че за да си бърз, трябва да катериш с лека раница и с малко дрехи. Бях на 27 г.. Препрочитал съм многократно пасажи през годините.“

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

655-402-boian-petrov

Читателски дневник: Любимите 10 на Боян Петров

Боян Петров (роден на 7 февруари 1973 г. в София) е български зоолог, пещерняк и …