Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай Петков, освен че служи на хората в местната църква в Дивдядово (близо до Шумен), се е посветил и на литературата. Той нарича себе си селски поп, но пише проза на европейска висота. Пълна с исторически аналогии и познание, което едновременно впечатлява с дълбочина и хитроумно съвпада с опита ни в днешния ден. „Борхес и другите – там“ е третата книга на автора.
Отец Николай, ерудитско и дистанцирано звучи заглавието, каква е целта на това тире в него?
Тирето в заглавието е като права, която разделя пространството на две равнини. Подобно е на мост, който дели бреговете, но едновременно с това ги и свърза… с две думи, тирето е светът между „тук“ и „там“. Друг е въпросът дали този свят е празен, дали е изпълнен с вакуум, или подобно на въздуха, който дишаме, е механична смес на кислород, азот и серни изпарения.
Може ли един атеист да се заинтересува от духовния живот чрез вашия роман?
Мисля, че да. За атеиста също е особено важно да знае що за реалност е „тиренцето“ между „тук“ и „там“. Може би, ако прибърза с лесния отговор – „вятър работа“, ще изникне ей така, от нищото, и контравъпросът: „Ако всичко е вятър работа, какво е вятърът?“ Така че, след подобна каскада от блиц-въпроси и блиц-отговори, не е невъзможно атеистът също да се превърне в един от героите в моята книга… а оттам до църквата в Дивдядово пътят не е чак толкова дълъг.
Тома Неверни ли да търсим в главния герой – свещеник или интелект, подложил вярата си на съмнение?
Интелект, вяра… може би е полезно човек да хвърля поглед зад гърба си към Августин. Вероятно затова и героят се казва „Тома“. Безверен в българската традиция, в друга – той е Увереният Тома, стигнал чрез и заради вярата си до Индия или да края на Донякъде. Иначе „Тома, наречен Близнак“ е важен, знаков герой; както за Свещеното Писание, така и за моя роман. Най-малкото, защото и в двата текста не става съвсем ясно защо е наречен „близнак“ и на кого точно е близнак. Ето защо чрез неговото апостолско име съм се опитал да търся алюзия с възможни и невъзможни родства по избор. Затова и моят отец Тома до края на повествовението не спира да търси нещо свое, едноутробно, да пита – и то неистово: „А кой е моят ближен?“. Точно по тази причина слага пръстите си където трябва и където не трябва, за да може владиката му да намери повод да го прати на другия край на Земята, в Индия. Но историите на отец Тома в Индия са част от друг разказ. Ще се казва „Тук, с Гогол“. Това е книгата-близнак на „Борхес и другите – там“.
А образът на главната героиня тук свързан ли е с другия – от „Кирил и Хипатия“?
Със сигурност има връзка. Не случайно книгата започва с думите на Борхес „… защото едни и същи разкази се повтарят в един и същи безпорядък“. Още повече, че името на Адел (героинята в „Кирил и Хипатия“ ), прочетено отзад напред, звучи като „Леда“ (героинята в книгата за Борхес).
Защо се лута тя между психиатър и свещеник?
Свещеник и психиатър…. малка закачка със съвременната психоанализа… или опит да видиш двете страни на една и съща монета – душата. Нещо, което би било възможно само ако монетата е във въздуха.
Може ли да се каже, че мултикултурализмът е новият Вавилон, в който живеем?
Разбира се, че думите „Вавилон“ и „блудница“ са ключови към разбирането на тази книга. Както и „библиотека“… А за добро или лошо – за разлика от Бог, Който е винаги единен, библиотеката е винаги множествена. Ако в нея има една-единствена книга, няма да е никаква библиотека… което може да е друг отговор и на първия въпрос: „За какво служи тирето в заглавието?!“
Вашата църква в Дивдядово е близо до Шумен, район с преобладаващо мюсюлманско население. Как работи един православен свещеник в такава среда?
Това ще остане тайна… до следващата ми книга. Която ще разказва и за това…
Разговора води Людмила Еленкова
