Лира Литературно-рекламна Агенция
През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Ан Радева, отличена за книгата си „Приключението живот. Любовен роман 55+“:
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Пиша под псевдоним Ан Радева. Имам издадени два романа. Определям ги като „дамски, съвременни, леки и приятни за четене“. И още „вълнуващи, откровени, дори неприлични на места“. Пиша само за това, което добре познавам в моя седемдесетгодишен живот. По образование съм архитект и продължавам да се издържам с проектиране на сгради. Писането е моето хоби, страст, увлечение. Прототипи на героите ми са колеги и приятели, между които имаше и деца на най-висшата номенклатура на БКП.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Писателите винаги са имали ролята на носителите на изкуството на словото, на знанието за света, минал, настоящ и бъдещ, самопознанието и познанието за човешките чувства и отношения. Ролята им е да търсят и предлагат нови теми и разсъждения, защото светът продължава да се развива. В днешния ден литературата има огромна конкуренция от телевизия, кино, медии, интернет, социални мрежи, литературни сайтове.
Моето мнение е, че единственото нещо, което писателят днес не може да си позволи, е да бъде скучен.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Най-голямо влияние ми е оказал Хемингуей. И разбира се, големият хуманист Виктор Юго с неговия герой Жан Валжан. На днешните млади хора препоръчвам, преди всичко, да четат! Да четат много, безразборно – само така ще попаднат на любимите си автори, които ще им останат приятели за цял живот. Препоръчвам, докато са ученици, да прочетат цялата задължителна литература и непременно българските автори. После няма да имат време за това. И все пак ще добавя към задължителните: Фойхтвангер, Хемингуей, Стайнбек. И още, и още…
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Бих се занимавала и се занимавам с архитектурно проектиране.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?
В България липсва литературна критика, освен в някои литературни сайтове. Предаванията за книги по телевизията изглеждат повече като търговска реклама. Смятам, че трябва да има сериозна критика, от типа „За“ и „Против“, с аргументи. Колкото по-често се появява в най-четените ежедневници, толкова по-добре.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Номинацията беше за мен Щастлива изненада! Щастливо приключение по житейската пътека, още повече, че съм анонимна и никой от журито не ме познава! Благодаря им!!! Разбрах, че и в България усилието си заслужава!
