Начало / Читатели / Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 3)

Читателски дневник: Знаменитости споделят любимите си книги от 2016 (част 3)

2016 г. измина, но книжният спомен за нея ще остане. В. „Ню Йорк Таймс“ попита различни знаменитости – писатели, актьори, спортисти, музиканти и журналисти, за книгите, които са ги впечатлили през изминалата година.

Предлагаме ви някои от техните отговори:

Samantha Power, President Barack Obama choice for next UN Ambassador, speaks in the Rose Garden of the White House in Washington, Wednesday,June 5, 2013, after the president made the announcement. Power is a fiery human rights advocate who has famously taken presidents to task for refusing to use military force to stop genocide. Nominated as the next U.N. ambassador, she may have to bite her tongue as the Obama administration resists getting drawn into Syria. (AP Photo/Pablo Martinez Monsivais)Саманта Пауър, представител на САЩ в ООН:

„Не бяха леки четивата ми през тази предизвикателна година. Северна Корея, която единствена прави ядрени опити в 21 век, направи два нови теста. Заета с преговорите през деня, вечер в къщи се захващах с „The Orphan Master’s Son” на Адам Джонсън, посветен на живота в Северна Корея, както и с „The Coldest Winter: America and the Korean War” на Дейвид Халбърстам – жив портрет на войната в Корея и важно напомняне за последиците върху хората от погрешните преценки.

Преди година моят приятел Ричард Холбрук ми даде „Counsel to the President: A Memoir” на Кларк Клифърд, за чието написване е помагал. Щеше ми се да я бях прочела преди 2016 г., тъй като това е една увлекателна хроника на 5 десетилетия вътрешна и външна политика и решенията, стоящи зад нея и взети в или близо до Овалния кабинет. Препоръчвам я на всеки, заинтригуван от историята на американското управление.

Оказа се, че съм единствената жена постоянен представител в ООН и то в Съвета за сигурност, но установих, че моите предшественички Джейн Къркпатрик и Мадлин Олбрайт са се справяли с лекота. На един дъх прочетох „Госпожа министър” на Олбрайт – изпълнен с живот и неочакван хумор поглед назад към това, което стои зад нейната кариера. Успях да се сдобия и с копие от изчерпаната „The Kirkpatrick Mission: Diplomacy Without Apology”, написана от юристконсулта на Къркпатрик Алън Гершон, докато тя е в ООН.

През празниците се потопих в „The Undoing Project: A Friendship That Changed Our Minds” на Майкъл Луис, подарена ми лично от втора. Очаквах да я погълна за един уикенд, особено предвид темата – книгата разказва за интелектуалното сътрудничеството и емоционалното приятелство, което генерира търсене, променя икономики, поведенчески науки, публични политики и нашето собствено разбиране. За заинтригуваните от темата за обществото и истината, тази книгата би представлявала утвърждаване на науката и разума.“

FRANCE - DECEMBER 01: David Sedaris in France in December, 2010. (Photo by Frederic SOULOY/Gamma-Rapho via Getty Images)Дейвид Седарис

„Поглеждайки назад към списъка си с книги през 2016 г., ми направи впечатление, че тези, които най-много са ми харесали, са написани от жени. Не мога да поставя някоя от тях пред друга, защото ми носят различни емоции. „Eileen” на Отеса Мошфега удовлетвори ненаситния ми глад за зловещи четива. Божичко, този роман е мрачен! Остави ме с усещането за нещо налегнало ме, нещо ужасно, но и удовлетворяващо. Другите два романа са за семейство: „My Name Is Lucy Barton” на Елизабет Страут и „Commonwealth” на Ан Пачет, която наистина е надминала себе си с него. Авторките свирят на две много различни струни, но и двете ме оставиха на парчета. Както казват французите, трябваше да ме събират с лъжица.

За забавление препрочетох „Amy Falls Down” на Джинси Уилет. Ако трябва да включа и книги, които очаквам да излязат, това биха били „The Rules Do Not Apply” на Ариел Леви и разказите на Ахил Шарма „A Life of Adventure and Delight”.“

philip-pullman_2513020bФилип Пулман

„Има доста есета, с които бих искал да започна. Новата книга „English Voices” на Фердинанд Маунт е интелигентен поглед върху консервативното възприемане на природата на англичаните, които се нуждаят от образоване, както показа катастрофалният ни вот за изолацията и затварянето на границите. „Known and Strange Things” на Теджу Коул е труд на автор, който може едновременно да вижда и пише живо и ясно. Да видиш пейзаж, улица,

човек през собствените му очи е като да гледаш през прясно измит прозорец.

Не мога да устоя на литературни биографии и се насладих на „Тед Хюс”, написана от Джонатан Бейт. „Guilty Thing” на Франс Уилсън пък представя яркия живот на Томас Де Куинси с цялата му обсебеност от мрака и убийствата. „A World Gone Mad” на Астрид Линдгрен пък е нещо необичайно – в книгата великата шведска писателка наблюдава как Втората световна война повлиява на родината й.

Носителят на Ман Букър „The Vegetarian” на Хан Кан ме ужаси и очарова.

Оливър Харис е сред обещаващите нови английски писатели, който стартира кариерата си с „The Hollow Man”, а Джеймс Ли Бърк е поет на гледките и времето. В момента чета Елмор Ленард с огромно удоволствие, а Жорж Сименон никога не може да ме разочарова. А и е писал толкова много.“

patchettap21Ан Пачет

„Ако някога е имало година, в която да се откажа от телевизията и телефона и да се хвана за книгите, то тя беше 2016 г. За наше щастие тя беше белязана от добри нови заглавия. Някои от любимите ми писатели издадоха най-добрите си творби: Елизабет Страут с „My Name Is Lucy Barton”, Луис Едрих с „LaRose”, Майкъл Шейбон с „Moonglow”, Джейн Хамилтъс с „The Excellent Lombards”. Колсън Уайтхед ни закова с „The Underground Railroad”, а аз направо се влюбих и в „Underground Airlines” на Бен Уинтърс. Джаклин Удсън, която може да пише почти всичко, ни зарадва с красивата и разчувстваща книга „Another Brooklyn”. За първи път прочетох Раби Аламедин с неговата „The Angel of History” и сега искам да прочета всичките му книге. Тъкмо приключих „Swing Time” на Зейди Смит и открих, че е едновременно страхотно изкуство и чудесно четиво. Бих препоръчала любимата си книга с разкази на Птрик Райън „The Dream Life of Astronauts”.

2016-а беше страхотна година и за нехудожествената литература, но следните четири книги препоръчвам с две ръце: „When Breath Becomes Air” на Пол Каланити, „Lab Girl” на Хоуп Джерен, „In the Darkroom” на Сюзън Фалуди и „Evicted” на Матю Дезмънд.“

Прочетете още

maxresdefault-1

Читателски дневник: Любимите книги на Дейвид Мичъл

Дейвид Мичъл е автор на литературните хитове „Облакът Атлас” и „Хилядите есени на Якоб де …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *