Лира Литературно-рекламна Агенция
2016 г. измина, но книжният спомен за нея ще остане. В. „Ню Йорк Таймс“ попита различни знаменитости – писатели, актьори, спортисти, музиканти и журналисти, за книгите, които са ги впечатлили през изминалата година.
Предлагаме ви някои от техните отговори:
Саманта Пауър, представител на САЩ в ООН:
„Не бяха леки четивата ми през тази предизвикателна година. Северна Корея, която единствена прави ядрени опити в 21 век, направи два нови теста. Заета с преговорите през деня, вечер в къщи се захващах с „The Orphan Master’s Son” на Адам Джонсън, посветен на живота в Северна Корея, както и с „The Coldest Winter: America and the Korean War” на Дейвид Халбърстам – жив портрет на войната в Корея и важно напомняне за последиците върху хората от погрешните преценки.
Преди година моят приятел Ричард Холбрук ми даде „Counsel to the President: A Memoir” на Кларк Клифърд, за чието написване е помагал. Щеше ми се да я бях прочела преди 2016 г., тъй като това е една увлекателна хроника на 5 десетилетия вътрешна и външна политика и решенията, стоящи зад нея и взети в или близо до Овалния кабинет. Препоръчвам я на всеки, заинтригуван от историята на американското управление.
Оказа се, че съм единствената жена постоянен представител в ООН и то в Съвета за сигурност, но установих, че моите предшественички Джейн Къркпатрик и Мадлин Олбрайт са се справяли с лекота. На един дъх прочетох „Госпожа министър” на Олбрайт – изпълнен с живот и неочакван хумор поглед назад към това, което стои зад нейната кариера. Успях да се сдобия и с копие от изчерпаната „The Kirkpatrick Mission: Diplomacy Without Apology”, написана от юристконсулта на Къркпатрик Алън Гершон, докато тя е в ООН.
През празниците се потопих в „The Undoing Project: A Friendship That Changed Our Minds” на Майкъл Луис, подарена ми лично от втора. Очаквах да я погълна за един уикенд, особено предвид темата – книгата разказва за интелектуалното сътрудничеството и емоционалното приятелство, което генерира търсене, променя икономики, поведенчески науки, публични политики и нашето собствено разбиране. За заинтригуваните от темата за обществото и истината, тази книгата би представлявала утвърждаване на науката и разума.“
Дейвид Седарис
„Поглеждайки назад към списъка си с книги през 2016 г., ми направи впечатление, че тези, които най-много са ми харесали, са написани от жени. Не мога да поставя някоя от тях пред друга, защото ми носят различни емоции. „Eileen” на Отеса Мошфега удовлетвори ненаситния ми глад за зловещи четива. Божичко, този роман е мрачен! Остави ме с усещането за нещо налегнало ме, нещо ужасно, но и удовлетворяващо. Другите два романа са за семейство: „My Name Is Lucy Barton” на Елизабет Страут и „Commonwealth” на Ан Пачет, която наистина е надминала себе си с него. Авторките свирят на две много различни струни, но и двете ме оставиха на парчета. Както казват французите, трябваше да ме събират с лъжица.
За забавление препрочетох „Amy Falls Down” на Джинси Уилет. Ако трябва да включа и книги, които очаквам да излязат, това биха били „The Rules Do Not Apply” на Ариел Леви и разказите на Ахил Шарма „A Life of Adventure and Delight”.“
Филип Пулман
„Има доста есета, с които бих искал да започна. Новата книга „English Voices” на Фердинанд Маунт е интелигентен поглед върху консервативното възприемане на природата на англичаните, които се нуждаят от образоване, както показа катастрофалният ни вот за изолацията и затварянето на границите. „Known and Strange Things” на Теджу Коул е труд на автор, който може едновременно да вижда и пише живо и ясно. Да видиш пейзаж, улица,
човек през собствените му очи е като да гледаш през прясно измит прозорец.
Не мога да устоя на литературни биографии и се насладих на „Тед Хюс”, написана от Джонатан Бейт. „Guilty Thing” на Франс Уилсън пък представя яркия живот на Томас Де Куинси с цялата му обсебеност от мрака и убийствата. „A World Gone Mad” на Астрид Линдгрен пък е нещо необичайно – в книгата великата шведска писателка наблюдава как Втората световна война повлиява на родината й.
Носителят на Ман Букър „The Vegetarian” на Хан Кан ме ужаси и очарова.
Оливър Харис е сред обещаващите нови английски писатели, който стартира кариерата си с „The Hollow Man”, а Джеймс Ли Бърк е поет на гледките и времето. В момента чета Елмор Ленард с огромно удоволствие, а Жорж Сименон никога не може да ме разочарова. А и е писал толкова много.“
Ан Пачет
„Ако някога е имало година, в която да се откажа от телевизията и телефона и да се хвана за книгите, то тя беше 2016 г. За наше щастие тя беше белязана от добри нови заглавия. Някои от любимите ми писатели издадоха най-добрите си творби: Елизабет Страут с „My Name Is Lucy Barton”, Луис Едрих с „LaRose”, Майкъл Шейбон с „Moonglow”, Джейн Хамилтъс с „The Excellent Lombards”. Колсън Уайтхед ни закова с „The Underground Railroad”, а аз направо се влюбих и в „Underground Airlines” на Бен Уинтърс. Джаклин Удсън, която може да пише почти всичко, ни зарадва с красивата и разчувстваща книга „Another Brooklyn”. За първи път прочетох Раби Аламедин с неговата „The Angel of History” и сега искам да прочета всичките му книге. Тъкмо приключих „Swing Time” на Зейди Смит и открих, че е едновременно страхотно изкуство и чудесно четиво. Бих препоръчала любимата си книга с разкази на Птрик Райън „The Dream Life of Astronauts”.
2016-а беше страхотна година и за нехудожествената литература, но следните четири книги препоръчвам с две ръце: „When Breath Becomes Air” на Пол Каланити, „Lab Girl” на Хоуп Джерен, „In the Darkroom” на Сюзън Фалуди и „Evicted” на Матю Дезмънд.“
