През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Соня Тодорова, отличена за книгата си „Перлите на Ади Ландау“:
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Здравейте! Казвам се Соня Тодорова и съм автор на романа „Перлите на Ади Ландау”. По професия съм геодезист, а в момента следвам „Театър, филм и медии” във Виенския университет.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Мисля, че писателят, в качеството му на независим интелектуалец, има едно основно задължение – да е информиран, смел и честен пред себе си. Когато това е изпълнено, той може с чиста съвест да остави текстовете си да говорят от негово име.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Пишещият (пък и всеки друг) човек непрекъснато се доизгражда, с всяка прочетена дума. Ето защо на младите хора бих препоръчала просто да четат колкото може повече, без да робуват на истински или псевдоавторитети. В този смисъл не бих се наела да препоръчвам писатели на общо основание. С времето всеки от нас започва да се ориентира сам кое е качествена литература и кое – не.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
При мен е обратното – първо се занимавах с нещо друго, а после посегнах към писането. И това ме направи щастлив човек.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?
Ученическите купони са чудесно нещо, но без надвисналата опасност на родителския надзор, те обикновено се израждат в еднообразни, глуповати оргии. Та да, в името на купона – липсва ми. Всъщност не бих казала, че сериозната критика у нас липсва изцяло. По-скоро ми се струва, че на сериозната критика не се гледа достатъчно сериозно.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
За мен тази номинация е едновременно чест и сериозно задължение. Що се отнася до самата книга – щастлива съм, че „Перлите на Ади Ландау” получи номинация за наградата. Не толкова, защото аз съм я писала, а защото вярвам, че темата на романа е много съществена. Особено тук, особено сега.