Лира Литературно-рекламна Агенция
През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Александър Секулов, отличен за книгата си „Скитникът и синовете“:
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Противоречив, стръмен човек, с мечта за дървена барака на Бяло море, в която да чета, пиша и посрещам приятели. Вярвам безкрайно в четенето и не разбирам хората, които не обичат да четат.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Живеем в свят, който никога преди това не е бил толкова населен, толкова обилен. Свят, в който почти не останаха вертикали. Писателят трябва да позволява на читателите да осъзнават наличието на височини, на вертикали. Писателят е занаятчия на копнежа.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Никос Казандзакис е името, белязало юношеството ми. Продължава да ме смущава и сега. Симеон Радев и Захари Стоянов. Ботев. Борис Христов. Иван Методиев. Кавафис.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Бил съм пожарникар в София, изкопчия и сервитьор в Гърция, радиоводещ, журналист, колумнист, собственик на сцени и клубове. С всичко, което съм правил, съм бил щастлив.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?
В българската литературна среда не ме притеснява отсъствието на критика, а опитите на литературни критици да играят и като автори, и като критици. Нароиха се и при никой не забелязвам безупречна хигиена.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Признание за книгата. Чест. Истински съм щастлив, че тази номинация дойде за книга, която винаги има опасност да остане със стигмата „За деца”. Българската литература има свирепия начин да декласира книги без ясни жанрови определения. Наистина съм благодарен, че оцениха книгата.
