Мария-Десислава Щиплийска, Хеликон Славейков
Разтърсваща! Това е думата, която изниква в съзнанието ми, след като прочетох тази книга. Това бе първият ми досег до Ремарк и смея да твърдя, че той не само опроверга представите ми, а ги отвя като снежна виелица високо в планината!
Сюжетът е толкова истински, житейски, отчасти познат, отчасти далечен… Ерик Мария Ремарк пише невероятно красиво, но по-важното в случая е, че е несравним познавач на човешката душевност. Може би един от основните фактори за формирането на стила на автора е фактът, че е живял в годините на войните. Именно тогава хората са осъзнавали истински значимото, това, за което си заслужава да отдадем времето си! Предполагам и затова в книгата открих толкова много житейски истини, колкото не бях откривала на едно място досега! Дори у мен напира желанието да я разтворя отново, едва минути, след като я прочетох.
Изключително силно ме впечатли колко цялостно бяха изградени образите на героите в „Живот назаем“. Всеки със своите виждания, съждения за света и проблеми за решаване. Двата главни персонажа са толкова обаятелни, няма как да не ги обикнеш. Интересно е колко са различни, но въпреки това нещо ги свързва. Това нещо преплита съдбите им невъзвратимо, не позволявайки им отново да поемат по различни пътища. Въпреки всичко житейски перипетии, те са привлечени един от друг! Героите успяват да еволюират пред очите ни, променят се. И всичко това, докато пътят им, на моменти общ, в други случаи самотен, не секне. Също както и нашият живот свършва къде очаквано, къде не, докато не отлитне и последният ни дъх!