Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Въпрос на вкус, казала котката и си облизала… Не, няма да ви занимавам с котешки задници в днешния коментар. Нито ще ви говоря за човешки такива уязвимости. И изобщо, отговорността за възприемането на текста си е изключително читателска и нямам нищо общо с нея. Можете да ме обвините после в каквото си поискате и ще бъдете прави. Присъединявам се дори и аз към вас в тези обвинения и се самообвинявам във всичко.
Моят приятел Александър Секулов твърди, че днес имаме Книги от една страна и просто книжни продукти от друга. Книжните продукти притежават същата форма и външно наподобяват Книгите. Аз твърдя, че ние, дето имаме книги, които са отличени и наградени по разни конкурси, нямаме очите да различим какво сме написали – Книга или просто книга, която ще изчезне с времето. Не нам е дадено да установим това и ни остава само надеждата, че написаното от нас има стойност. Подозирам, че съм написал мъртвородени книги, които няма да получат преиздаване и многохилядни тиражи, като съдя по продажбите към днешна дата, но от друга страна съм убеден, че в книгите ми има живот, много живот. И че увличат по чудесен начин един голям процент от сериозните читатели. Защото и читателите не са това, което бяха. Не са и това, което са читателите в другите страни.
Размишлявам по темата, понеже се дразня леко на статуквото, не прекалено. Яд ме е малко на модата, а не бива, щото каква полза? Съвсем категорично отказах да представя „1994“ в Перото, когато стигнахме до едно недоразумение по финансовата страна на въпроса два дни преди обявената навсякъде дата. На повечето писачи не би им пукало, стига да успеят да влязат в програмата на това модно място. Мене обаче модата не ме грее, не ме храни и изобщо, нищо не ми дава. Моят приятел Светлозар Желев ми предложи добър съвет за заглавието на книгата, да оставя само годината и да махна съпътстващите думи. Въпреки моята благодарност за тоя съвет, нямам намерение някога да ставам част от официоза Перото. Заради принципа, не поради някакви други съображения. Щото те може да си имат условия, а на мен не ми се кляка на техните условия. И не става въпрос само за процентите, а за цялостното излъчване на тяхната идея.
Един трети приятел, чието име ще спестя от съображения за конфиденциалност, ме посъветва тогава да не се отказвам от представянето в Перото, щото това перце хич не било лековато, имало било днеска голяма тежест, ехее, тежкарско и престижно даже било. Вика ми ще е добре за теб, че се отказваш, но няма да е добре за книгата ти. Че аз да не страдам от шизофрения случайно? Значи компромис в името на рекламата? Благодаря, не пуша. Книгата си има своя съдба и ако й е писано да изчезне, не мога да й помогна с всички напъни на този свят. След първата пресявка на „Ръкописът“ със същата книга се отказах и от това участие, а може би в името на рекламата и това трябваше да преглътна? Понякога, ще кажа на тая котка, не е само въпрос на вкус, но и на характер. Ако нямаш характер, си чао.
Газирам се сега по тия въпроси, щото нали из фейса Господинов и Русков с неколкохилядните тиражи нещо не се долюбват и си правят съвсем откровен пиар по тоя начин, обаче ще ви кажа какво смятам за тях двамата, па вие ако щете ме слушайте. И ще си позволя да коментирам дори при факта, че не съм чел техните романи, че кой чете българска литература днеска, да не съм луд аз да го правя?! Хем се шегувам, хем не. Русков се дразни на статуквото, на задушаващата хватка на старите муцуни, на тяхното лансиране на удобния за всички Господинов. Толкова е удобен, че не го усещаш даже. Няма да прочета „Физика на тъгата“, както не успях да стигна доникъде с „Естествен роман“, щото от захарния памук има опасност да ми се развалят зъбите или да получа диабет. Обаче нема да кажа йок, не четете Господинов, щото и мои близки познати го четат и му се кефят, значи си има феновете и те не са малко. Та затова ще прочета Русков и „Възвишение“ някой ден, заради категоричната му позиция, заради характера му, щом има характер, значи има и идеи. Може да не са моите идеи, това не е важно в случая, зависи колко майсторски е направил текста и дали е четивен, щото ако прилича по нещо на „Естествен роман“, ще го изоставя на петнадесетата страница.
И пак се сещам за това, дето го споменах, че двамата известни днешни писатели знаят как да си направят реклама чрез противопоставянето си – единият чрез твърдата си позиция срещу Системата и официозите, другият чрез своето почти гандистко несъпротивление на „злото“, както може би му се привиждат нападките. Много над нещата е човекът, за да слиза на ниво фронтален сблъсък, толкова е над тях, че даже не ги вижда. А да нямаш ясна позиция и двайсет години да дъвчеш един гол антикомунизъм е вече скучно. Плитко блато е българската съвременна литература и на мнозина им е приятно в него. Кой обаче казва една книга добра ли е или не е? И защо „Естествен роман“ бе сметнат за голяма Книга и получи преди години какви ли не награди, като е мъка на ултракъси вълни? Кой направи това и с каква цел? Тогава лансирането определено не беше продиктувано от пазара.
Пазарът продиктува големите тиражи на „Възвишение“ например. Но дали е Книга или книжен продукт кой ще каже? Професорите от университетите? Че Кирова и Станков обявиха „Калуня“ за обикновен приключенски роман с „редица недостатъци“. Сякаш голямата литература е някакво чисто до стерилност и расово животно, без никакви помиярски примеси, без едно петънце по козината. Сякаш великите книги са примери за съвършенство – не, не са. Големите книги се възприемат директно с душата. И да твърди, че „Цената на златото“ от Г. Стоев е по-добра от „Калуня-каля“ на Г. Божинов може само професор, доцент, доктор или друг книжен плъх, чието първично възприятие е закърняло и възприема всичко написано през болната си академична призма. Нищо лошо за шедьовъра „Цената на златото“, само не харесвам чистофайническата критика, която търси кусурите на текста, за да го отрече, когато той вече е приет от читатели от всякакъв размер и подвид с все недостатъците му.
Нещата се объркаха. От една страна Божинов е писал с толкова хъс „Калуня“, че хич не го е мислил продукт ли създава или Книга. Продажбите на романа десетилетия след написването му удариха върха. И всички знаете чия е заслугата, на човека, който я изрови от кашона. И когото по-късно издателите отстраниха от голямата слава пак поради финансови съображения. В случая продукт и Книга съвпадат ли? „Калуня-каля“ е Книга – казвам го смело и безотговорно. Това че на мнозина добри читатели им дойде повече рекламирането и шумът е вторичен ефект от големия успех. Ето такъв успех пожелавам и на Русков, и на Господинов, и на всички, които се водят по трудова книжка писатели. Понякога успехът е заслужен. Дошъл посмъртно, но съвсем заслужен. Друг път е просто въпрос на пиар.
