Начало / България / „Характери“ на Теофраст излизат в четвърто, преработено издание

„Характери“ на Теофраст излизат в четвърто, преработено издание

Harakteri-Teofrast_CoverМакар и написана преди 2300 години, „Характери“ (ИК „Изток-Запад“) е актуална и до днес. В нея известният гръцки философ Теофраст описва тридесет типа отрицателни човешки характери. Книгата на Теофраст е неподвластна на времето, включително и заради реалните човешки образи, представени в нея.

Гръцкият интелектуалец е роден през IVв.пр.Хр. в Ерезос на о-в Лезбос. Рожденото му име е Тиртам, но той остава в историята с прякора Теофраст (божествено говорещ). Това име му е дадено от Аристотел заради умението му да се изразява леко и изкусно.
Теофраст произхожда от заможно семейство, което искало да му осигури добро образование. След като учи в родния си град, той отива в Атина, където е слушател в т.нар. Академия на преподаванията, основана от Платон. В Академията авторът на „Характери“ среща Аристотел. Теофраст става съратник на великия мислител и участва в основаването на Аристотеловата философска школа‒ т.нар. Ликейон. Самият Аристотел го определя за свой наследник и Теофраст е начело на Ликейона в продължение на 35 години.
Teofrasto_Orto_botanico_detailТеофраст се отличавал с приветлив нрав и у него наистина съвпадали възгледи, характер и житейска практика. Съчиненията му следват системата на Аристотел и обхващат всички страни на знанието. Предполага се, че ученият е автор на над двеста съчинения. До нас обаче са достигнали само две цели съчинения ‒ едното е по ботаника, а другото е „Характери“.
В „Характери“ Теофраст пленява читателите със своя иронично реалистичен тон. Авторът ни представя хора от един напълно човешки свят, лишен от метафизика. Тази малка книга е изпълнена с подробности от живота на атиняните през IV в.пр.Хр. и е безценен извор за бита в полиса през този период. Характерни за съчинението на Теофраст са житейските подробности, частното, човешката индивидуалност, характерът като тип и неповторимост. Отрицателните човешки типове са представени с хумор и без морализаторстване. Морализмът на Теофраст е прикрит и скептично тънък. Както пише проф. Богданов в послеслова към съчинението, „Характери”-те на Теофраст са от ония значителни творби в световната литература, които имат и буквален смисъл.
Настоящата книга е четвърто, преработено издание. Преводът от старогръцки, бележките и послесловът са дело на проф. Богдан Богданов, един от най-добрите познавачи на старогръцката култура и литература. Видният учен напусна този свят през август тази година. Неговите преводи и научни трудове оставят ярка следа в културната история на България.
Съчинението на Теофраст излиза в елитната библиотека „Извори“ на издателство „Изток-Запад“, част от която са „Пир“ на Платон, „Поетика“ на Аристотел, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Атинската държавна уредба. Лакедемонската държавна уредба“ от Ксенофонт. Библиотечното оформление на кориците от поредицата е дело на Деница Трифонова.

 

ОТКЪС

Угодникът
Сведено до определение, угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство. А ето как се държи угодникът. Отдалече те поздравява, казва, че си изключителен човек, засипва те с комплименти, хваща те с две ръце и не те пуска. Повървява малко с тебе, пита кога ще се видите и на тръгване пак те обсипва с похвали. Поканят ли го за арбитър  в някое дело, старае се да угоди не само на тази страна, която го е посочила, но и на противната, за да излезе безпристрастен. И може да заяви на чужденец, че е по-прав от съгражданина му.
Поканят ли го на вечеря, кара домакина да повика децата си . И като дойдат, веднага казва, че две капки вода не си приличат така, както те приличат на татко си. После ги прегръща, целува и ги поставя да седнат до него. Играе с тях на разни игри , а като се уморят, оставя ги да заспят на корема му и търпи да му тежат .

VІ.
Наглият
Наглостта се изразява в упорито вършене на позорни дела и в говорене на безсрамни думи. А ето какъв е наглият човек. Готов е веднага да се закълне. И лошите думи на хората не го трогват. Скандалджия е и уличник по душа, безсрамник и на всичко е годен. Естествено, играе кордакс и без да е пиян . Когато панаирджии дават представление, обикаля зрителите и събира парите и ако някой му покаже билет или се опита да мине гратис, веднага влиза в кавга с него. Способен е да стане ханджия, сводник и митничар. За него няма позорен занаят. Готов е да бъде глашатай, готвач, да играе комар . И майка си не издържа. Затварят го за кражба и повече време живее в затвора, отколкото у дома си.
Той е от тия хора, които събират тълпи около себе си и им говори, сипейки ругатни високо с прегракнало гърло. Междувременно едни идват, други си отиват, преди да го изслушат. Така едни чуват началото, други – края, трети – част от това, което разправя. И за да прояви по-пълно наглостта си, нарочно избира най-празничните дни. В състояние е да води едновременно по няколко дела – в някои е ищец, в други – ответник, от трети се отърва с лъжлива клетва или пък се явява с малка кутия документи в пазвата, стиснал в ръка свитък книжа по делото.
Няма да изпусне случай да застане начело дори на цял отряд уличници от пазара. И веднага им дава пари назаем, но им взема лихва за драхма по обол  и половина на ден. И обикаля по кръчмите и дюкяните за прясна и сушена риба и като му връщат монети, си ги пъха в устата.

VІІ.
Бъбривият
Ако речем да определим бъбривостта, ще се окаже, че тя е невъздържаност в говоренето. А ето какъв е бъбривият човек. Когато го срещнеш и му кажеш нещо, веднага отговаря, че не било така, че той знаел всичко и че ако си го изслушал, си щял да научиш. Ако междувременно отговаряш нещо, прекъсва те: „Гледай да не забравиш това, дето се каниш да кажеш“ или: „Добре, че ме подсети“, или: „Виж колко е полезно да поговори човек“, „Това го пропуснах преди малко“, „Все пак бързо схвана работата“, „Отдавна те дебна кога и ти ще дойдеш на моето“. И все намира повод да те прекъсне, така че не можеш и дъх да си поемеш спокойно, когато говориш с него.
А като умори няколко души поотделно, способен е да иде и при някоя група хора, да ги накара да изоставят работата си и да се разбягат. Влезе ли в училищата и палестрите, пречи на заниманията на децата – така се разбърборва с учителите и педотрибите! Като му кажеш, че е време да си вървиш, тръгва с теб и те завежда до дома ти. Запиташ ли го какво е станало в народното събрание, разправя ти освен това и за спора на ораторите, станал преди години при архонта Аристофонт, и за спартанците, които начело с Лизандър притиснали атиняните, и за своите собствени речи, които били приети с одобрение от народа. И вмъква в разказа си дълги нападки срещу невежеството на тълпата така, че слушателите му забравят за какво става дума, задремват или го оставят и си тръгват.
Ако ти е колега в съда, ти пречи да съдиш. Ако седи до тебе в театъра, ти пречи да гледаш; ако си на вечеря с него, ти пречи да ядеш. Ще го чуеш да казва, че за бъбривеца е мъка да мълчи, че езикът му бил като риба във вода и че не би мълчал дори да излезе, че е по-бъбрив от лястовица. Оставя дори децата си да му се подиграват – вечер на заспиване те го викат и му се молят: „Татенце, поговори ни малко, за да заспим по-лесно.“

VІІІ.
Съчинителят на новини
Съчиняването на новини се изразява в измисляне на вести за небивалици, на които хората да повярват. А ето какъв човек е съчинителят на новини. Ако си му приятел и те срещне на улицата, лицето му веднага грейва, усмихва се и те пита: „Откъде идеш?“, „Нещо ново да кажеш?“, „Не мога да повярвам, че нищо не си чул за събитието“. И продължава да пита: „Не се говори нищо ли? Напротив, говорят, и то какви неща!“ Не те оставя да отговориш и продължава: „Значи така? Нищо не си чул? Тогава ще те нагостя с такива новини.“ И започва. Научил бил от някакъв войник или от един роб на флейтиста Астий, или от предприемача Ликон, който току-що се върнал от самото място на битката и му разказал – позоваванията му са все такива, че за нищо не можеш да се хванеш. Та те били казали, че Полиперхон и царят излезли победители в битката, а Касандър попаднал в плен. И ако някой попита: „Е, добре, ти вярваш ли, че е така?“, ще отговори, че очевидно било така, навсякъде по града се говорело, вестта се разпространявала и всички повтаряли едно и също – битката била цяла касапница. Вадел заключение и по изражението на длъжностните лица – виждало се, че са разстроени. Бил чул, че някъде в някаква къща те криели вече пети ден човек, дошъл от Македония, който знаел всичко в подробности.
А междувременно, докато разказва, се преструва съвсем убедително, охка и въздиша: „Нещастният Касандър! Не му върви! Какво нещо е съдбата! А беше толкова могъщ…“ И добавя: „Toва ти, само ти да го знаеш!“ А при кого ли не е дотърчал да не му го каже в града?