Начало / Автори / Античността е лек за недъзите ни днес

Античността е лек за недъзите ни днес

Знаменитите философи са формулирали отдавна решение и на нашите проблеми

antiquity-782428_1280

Усещането, че цивилизацията запада

Дали с основание или без, но последните десетилетия са именно под този знак. Природата се задъхва под човешкото въздействие, но има и друг, още по-основен проблем. Все по-трудно става да се формулира идеалът на съществуването ни. Всяка епоха е имала водеща мисъл и стремеж, които да се превръщат в отправна точка за хората. Сега обаче всичко това е твърде размито, за да се превърне в обща цел. И в резултат самите ние сякаш сме полусъзнателни.

Объркаността владее съзнанието

Многото възможности по-скоро затрудняват избора ни кои да сме и какво да правим. Очевидно е, че масовата култура накуп с технологиите изместват фокуса. Непосредственият резултат е, че се спускаме по течението. Оставяме се животът да ни носи, без да осъзнаваме, че всъщност ставаме пленници на стихиите му – невежеството, липсата на критерии, всеядността… Едни модерни грехове, които ни отдалечават от смисъла на това да сме хора.

Кризата в смисъла се отбелязва и върху държавата

Когато критикуваме плочките по софийския „Граф Игнатиев“ например, ние се отчайваме от липсата на обща визия за живота. Страдаме ли, че плажната ивица е презастроена, ни измъчва отнетата от животите ни хармония. Дребнавостта, която се е настанила във възприятията, е огледало на безизходицата в идейно отношение. Просто висшите идеали, космогоничността е изчезнала. Вместо да вървим гордо изправени на два крака, пак опитваме да стъпим на четири…

Редно е да се върнем назад по пътя

Така правим, като изпуснем примерно чифт ръкавици – трескаво свръщаме, за да открием загубеното. Същият подход може да пробваме и що се касае до идеите. Да разгледаме столетията назад и да потърсим липсващото. Защото пъзелът може да се преподреди, само да имаме волята…

Ненужно усложненото да си върви

Един от големите проблеми на епохата ни е излишното формализиране. И най-дребното действие е зависимо от решения на много нива. В резултат се появява силно бюрократизирано общество, в което индивидът е способен на все по-малко решения. Простотата като идеал обаче е характерна за общества отпреди хилядолетия. Древните гърци например са залагали именно на нея. За тях естествеността е била висша категория. Независимо дали в религията или пък във всекидневното общуване, простотата е определяла начина на живот.

Подобно е и в Древен Рим. Сдържаността е била изключително добре приета там. Марк Аврелий например казва нещо наглед обикновено, което обаче може да хвърли различна светлина върху животите ни. Според държавника-философ, животът ни е такъв, какъвто го правят нашите мисли. Според него всичко, което ни се струпва на главата, е точно толкова, колкото да го понесем… Толкова много векове след него до мозъка на костите ни е проникнала идеята, че сме жертви. Превърнали сме я в мантра, която оправдава всичко и всички. А културата на ония времена казва друго…

bustos-756620_1920

Простотата като идеал е била изключително важна за гръцките философи.  Жизнено се нуждаем от нея и днес

Да се обърнем към древните философи

Аристотел примерно споделя в своите „Съчинения“ нещо, което показва защо е така ценно да влагаме ум в действията си. Разумният търси не това, което е приятно, – казва той, – а онова, което го спасява от неприятностите. Тази кратка мисъл показва, че ръководно начало в действията ни може да е именно осъзнатостта. Противопоставяйки се на култа към забавленията, който успешно развиваме в наше време, ние можем да съумеем да видим по-ясно бъдещето си. А заедно с това да достигнем и до едно по-висше съществуване, в което непреходното има повече място. Аристотел показва една конкретна пътечка… Във всички творения на природата има нещо за възхищение, обяснява философът. И пак той продължава и с още нещо, което сякаш се е превърнало в болното ни място. Познанието се добива лесно за разлика от мъдростта. Защото днес знаем много, но цялостната картинка все ни убягва.

Желанието за успех ни пречи

Стремежът да придобиваме – и знание, и финансови средства, се превърнаха отдавна в капан за съвременния човек. Този стремеж го лишава от възможността да надникне навътре в себе си, където може би дреме истински ценното… Стремежът да си сам, да си задаваш важните въпроси, да се луташ в отговорите и да страдаш от липсата им е заменен от шумната тълпа, от денонощните неонови светлини. Има една инициатива наред с природни паркове да се провъзгласяват и райони по земното кълбо за естествено тъмни. Тоест, локации, на които не прониква изкуствена светлина, а небосклонът вечер показва онова, което в крайна сметка ни заобикаля. Космосът. А именно той кара всяка същество да си задава въпроси… Защото – по думите на Сенека, ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър. Лишени от пристанищата на живота си, сега сме се превърнали в кораби-сенки, които се лутат, търсейки смисъла. Но в същото време се страхуваме от него и затова го заглушаваме по всеки възможен начин – с пиратки на Нова година, с шума на мотоциклетите през лятото… Пак Сенека е до болка откровен, стига да искаме да го чуем… Представителят на стоиците предупреждава, че излишеството пречи на бистротата на ума. И напомня, че онова, заради което си струва да живеем, е всъщност величието на душата.

Великият Рим и бляскавата Древна Гърция крият много отговори

Да се обърнем към мъдростта им означава да намерим баланс в много от нещата днес. Най-малкото, те ще ни освободят от илюзиите, че можем да живеем просто и в баланс, очаквайки друг да ги създаде. Защото щастието е път навътре в себе си. Епиктет, Платон, Сафо, Плутарх, Сенека и останалите го доказват. Важно е и друго – вместо да бягаме от нещастието е хубаво да го проумеем. Да слезем в дълбините му, откъдето да почерпим най-доброто за себе си. Това ни прави хора. Същества, способни неизменно на промяна. Богати отвътре… И помнещи непреходното, което спасява света.

tri

Няколко книги, съхранили изкуството да живеем

Изкуството да живеем мъдро откриваме например „Метафизика“ на Аристотел. Тя е мост и към християнството. Кое е възможно и кое е истинско – това ни разкрива мъдрецът. В „Държавата“ пък Платон включва твърде много неща. Откъде идват редът и справедливостта и възможни ли са те, също кой е по-щастлив – справедливият сред хората или пък несправедливият… Философията е ключова да разберем света, и това казва ученикът на Сократ. Ето още нещо, което вече споменахме – „Към себе си“ на Марк Аврелий. Книга, която ни предизвиква да се запитаме колко струва моралът. Философските записки на императора дават много, когато сме се взрели в смисъла. За съвременния човек отговорите могат да бъдат изненадващи… А накрая нека цитираме Сафо:

Седнах под сянката на тоя, когото желаех –
Плодът му е сладък за моето гърло.
Той ме заведе във винната изба
и у мене всели любовта.

Любовта е великолепен отговор

Точно тя дава представа на какво се основава животът ни. Докъде сме пребродили въпросите, които си задаваме… И открили ли сме отговори, които да ни покажат пътя. Прозренията от периода на античността безспорно могат да ни помогнат поне да стъпим на него. Останалото обаче зависи от нас. От желанието ни да се освободим от проявленията на външното. И да поемем в друга посока. Май подсказахме коя е тя…

Към себе си.

Книги от античността разгърна Краси Проданов

Прочетете още

5-benefits-reading3

По-умни наесен. Шест книги за четене с децата през лятото

До една им помагат да развият добри навици и да израснат Подбрахме специално заглавия, които …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.