Себастиан Фолкс е дяволски добър писател. Ако още не сте се убедили от неговите „Птича песен“, „Джийвс и сватбените камбани“ и „Дяволът не обича да чака“, то само фактът, че му е разрешено да пише продължения не на кои да е серии, а на тези за Джийвс и Устър на П. Г. Уудхаус, и за Джеймс Бонд от Йън Флеминг. Освен това е един от най-разнообразните писатели днешно време.
Фолкс е поредният гост на рубриката „Читателски дневник“. Неговите любими книги са представени от сп. „The Week”.
„A Month in the Country“ от Дж. Л. Кар
Кар пише за любов, хумор и изкупление – фина проза, различна от всичко, което стечели.
„Господарят Джим“ от Джоузеф Конрад
Като говорим за прекрасна проза…Този роман е удивителен като морално проучване през годините, съчетано с истинско приключение.
„The Rack“ от А. Е. Елис
Този роман става повод да сравняват Елис с Томас Ман и Марсел Пруст, макар да остава непопулярен на широката публика.
„The House on Moon Lake“ от Франческа Дуранти
Невероятно разтърсваща история, наполовина за призраци, наполовина – приказна.
„The Prime of Miss Jean Brodie“ от Мюриъл Спарк
Истински жесток хумор, истински прецизна.
„Endpoint“ от Джон Ъпдайк
Ъпдайк продължава да пише дори на смъртния си одър. В последните си поеми той благодари за живота си и способността си да пише. Това ги прави толкова вълнуващи. Тази книга е страхотно сбогуване с читателите.