Какво четат в час по литература по света

Учебната година чука на вратата. Дискусиите и дебатите какво точно трябва да изучават децата ни в часовете по литература обаче не са замирали. Имат ли място класиците в учебниците, или те вече не отговарят на динамичната и модерна култура? Тази дилема изплува преди 15 септември всяка година.

Явно тези въпроси са актуални по цял свят.

Редакторите на сайта Adme.ru например изказва съмнения за присъствието на задължителните за всички руски ученици „Война и мир“ и „Евгений Онегин“. Затова те направиха проучване какво четат в училищата по цял свят. Ето какво се получи:

Франция

Във Франция няма часове по литература. Учениците четат в часовете по френски език. В училищната програма няма задължителен списък с четива, а изборът какво точно ще се чете, се прави от училищата, учителите и самите ученици. Все пак има някои задължителни класики, които трябва да се четат:

„Клетниците“ от Виктор Юго

„Мнимият болен“ от Жан-Батист Молиер

„Жерминал“ от Емил Зола

„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери

„Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер

САЩ

И в Америка няма единна ученическа програма по литература. Най-популярен избор в училищата са:

„Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли

„Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен

„Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг

„Великият Гетсби“ от Ф. С. Фицджералд

„Алената буква“ от Натаниел Хоторн

Великобритания

В Обединеното кралство има програма по литература и в основата й са английските класики. Ето и какво има в списъка:

„Големите надежди“ от Чарлс Дикенс

„Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин

„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек

„Франкенщайн“ от Мери Шели

„Джейн Еър“ от Шарлот Бронте

„Хари Потър и философският камък“ от Дж. К. Роулинг

Холандия

Много ученици биха завидели на холандците. Там определено не се престарават с класиката. Списъците в програмата за задължително четене включват заглавия като:

„Здрач“ от Стефани Майър

„Игрите на глада“ от Стефани Майър

„Втори шанс “ от Филип Поцо ди Борго

„Дневникът на Ане Франк“ от Ане Франк

„Възхвала на глупостта“ от Еразъм Ротердамски

Германия

В Германия списъците за задължително четене се определят отделно във всяка провинция. Присъстват, естествено, много немски писатели и примери от световната класика.

„Nathan der Weise“ от Готхолд Ефраим Лесинг

„Фауст“ от Йохан Волганг Гьоте

„На Западния фронт нищо ново“ от Ерих Мария Ремарк

„Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей

„Преображение“ от Франц Кафка

Турция

До скоро в Турция единственото задължително в програмата по литература бе текстът на националния химн. Преди режима на Ердоган турските ученици трябваше да са запознати преди всичко с родната си литература и тази на съседните страни. Ето някои примери:

Приказката „Керем и Аслъ“

Анекдоти за Настрадин Ходжа

„Пътепис“ от Евлия Челеби

„Мостът на Дрина“ от Иво Андич

„Белият кораб“ от Чингиз Айтматов

Китай

В основата на китайското литературно образование са 4 задъжителни романа. В Китай изучават още древна драма, поезия, исторически хроники, история на династиите…

„Беседи и размисли“ от Конфуции

Класически романи

„Как се каляваше стоманата“ от Николай Островски

Колумбия

В Колумбия, а и в цяла Латинска Америка, властва магическият реализъм. Местните автори преобладават в списъците за задължителен прочит:

„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес

„El Heroe Discreto“ от Марио Варгас Льоса

„Rayuela“ от Хулио Кортасар

Стиховете на Пабло Неруда

„Дон Кихот“ от Мигел Сервантес

ЮАР

Историческата свързаност на ЮАР с Холандия се отразява и на програмата в часовете по литература. В страната залагат много и на световната класика. В списъка, който се изучава за държавния изпит, влизат:

„Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир

„Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг

„Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли

„Nothing But the Truth“ от Едуард Ървинг Уортис

„Пшениченото зърно“ от Нгуги Ва Тхионго

„Невероятният живот на Уолтър Мити“ от Джеймс Тербер