Лира Литературно-рекламна Агенция
Не е новост книги да се адаптират за киното и телевизията. Но знаехте ли, че те винаги са били вдъхновение за мнозина музиканти? Например “Scentless Apprentice” на „Нирвана“ е вдъхновена от главния герой в „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. Списъкът е безкраен, но тук са посочени 11 велики парчета и техните книжни вдъхновения.
„Дао Дъ Дзин“ от Лао Дзъ, вдъхновение за „The Inner Light” на „The Beatles“
Когато Джордж Харис прочел „Lamps of Fire“ на Хуан Маскаро, бил моментално впечатлен от пасаж от „Дао Дъ Дзин“. Той превърнал фразата „Без да напускам дома си, аз мога да намеря пътя към Рая“ и я превърнал в „The Inner Light” – песен, въплъщаваща вдъхновението на далечния Изток.
„Фауст“ от Гьоте, вдъхновение за „The Small Print” на „The Muse“
Първоначално кръстена „Action Faust”, песента представя гледната точка на Дявола от прочутата творба на Гьоте. Асоциацията е ясна – „цената, която Господ никога не плати“ се отнася за манипулацията на Дявола в опита му да изтъргува една душа.
„Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин, вдъхновение за „Ramble On” на „Led Zeppelin“
Доказателства за любовта на „Led Zeppelin“ към творчеството на Толкин могат да се открият в цялото им творчество както през директни споменавания, така и чрез интерпретации. В „Ramble On” звучи фразата „В мрачните дълбини на Мордор“. Но е неоспоримо, че самата музика звучи толкова епично, колкото и творбата на Толкин.
„Спасителят в ръжта“ от Дж. Дж. Селинджър, вдъхновение за „Who Wrote Holden Caulfield” на Green Day
Не е изненада, че тази книга присъства в една от песните на групата, тъй като„Спасителят в ръжта“ е сред любимите на вокалиста Били Джо Армстронг. В песента един от главните герои на романа Холдън Колфийлд е ясно представен в някои строфи.
„Алиса в Страната на чудесата“ от Луис Карол, вдъхновение за „White Rabbit” на „Jefferson Airplane“
Книгата на Луис Карол е в основата на песента – в нея се споменават пушеща гъсеница и кралица на сърцата, както и самата Алиса. Вокалистката на групата пише текста към песента, когато открива, че родителите често предупреждават децата си да не използват наркотици, но с удоволствие им четат книги, очевидно написани под тяхно влияние.
„Venus in Furs“ от Леополд Фон Захер-Мазох, вдъхновение за „Venus in Furs” на „The Velvet Underground“
„Venus in Furs“ разказва историята на мъж на име Северин, който толкова силно обича своята любима Уанда, че пожелава да бъде нейн роб. Той я убеждава да приеме доминантната роля, а песента на The „Velvet Underground“ директно препраща къмтози сюжет.
„Лолита“ от Владимир Набоков, вдъхновение за „Off to the Races” на Lana Del Rey
„Моят старец е лош човек“ – при такава първа строфа не е трудно да се направи връзка между песента на Лана дел Рей и романа „Лолита“. Описвайки се като Долорес или като Лолита, певицата дори използва точни реплики на Хъмбърт Хъмбърт от книгата.
„1984“ от Джордж Оруел, вдъхновение за „1984” от Дейвид Бауи
Привързаността на Бауи към антиутопията на Джордж Оруел „1984“ е добре известна. През 70-те години на 20 век Бауи дори възнамерява да композира мюзикъл по романа, но съпругата на Оруел отказва. Това обаче не спира музиканта да създаде няколко песни, базирани на великата литературна творба. Най-очевидната – „1984“ –представя разпита на главния герой Уинстън Смит пред лошия О’Брайън.
„Парфюмът: Историята на един убиец“ от Патрик Зюскинд, вдъхновение за „Scentless Apprentice” на „Нирвана“
Когато Кърт Кобейн пише текста „Той помирисваше като никой друг“, това е директна препратка към Грьонуй – главният герой в романа на Зюскинд. Той е роден с удивително обоняние, което го тласка към търсенето на идеалния парфюм, извлечен от жените, които той убива. Много песни са вдъхновени от романа, но „Scentless Apprentice” вероятно е най-известната.
„Гроздовете на гнева“ от Джон Стайнбек, вдъхновение за „The Ghost of Tom Joad” на Брус Спрингстийн
Когато Спрингстийн пише песента „The Ghost of Tom Joad”, той се опитва да канализира духа на „Гроздовете на гнева“ и да представи състоянието на американците. Той дори перифразира Том Джоуд, пеейки за борбата срещу проливането на кръв и омразата.
„Сто години самота“ от Г. Г. Маркес, вдъхновение за „Banana Co.” на „Рейдиохед“
В незабравимия роман на Маркес край градчето Макондо е създадена бананова плантация, чиито мениджмънт третира и земята, и местните хора несправедливо. Банановата компания и влиянието й върху града са в основата на песента на „Рейдиохед“ „Banana Co.”. В романа работниците се вдигат на бунт, което е описано и в песента.
