Лира Литературно-рекламна Агенция
Димитър СТАЙКОВ
Едно убийство и една загадка с изчезваща млада съпруга са случаите на Шерлок Холмс в книгата на Мич Кълин „Г-н Холмс: Лек мисловен трик“. Прекалено малко са за обемистия том. Но това е прагматично сравнение с разказите на Конан Дойл, с които Мич Кълин няма нищо общо, освен името на основния си герой. Тъй като любопитството към външния вид на легендарния детектив е било винаги извънмерно още от първото зачитане в неговите мистериозни ребуси, издателство Intense, пуснало романа на Кълин, показва на корицата викторианската осанка на Холмс, пресъздаден от Йън Маккелън във филма от миналата година. Киноманите добре познават сър Йън като Гандалф от „Властелинът на пръстените“ и „Хобитът“, и като Магнито от сагата „Х Мен“. Ролята на 93-годишния Шерлок Холмс е една от най-новите на благородника от Шотландия. За разлика от лаконичната действена проза на Конан Дойл, описанията на Кълин напомнят спокойните романи с живописните провинциални имения на Англия от края на ХІХ век, още непомирисали барута на войнолюбивия ХХ век.
Холмс живее в усамотена ферма в графство Съсекс и отглежда пчели. Целият наратив е изпъстрен с информация, наблюдения и ентомологични сензации, извиращи от интелектуалния багаж на престарелия детектив. Той знае азбуката на грижите за пчелите и въвежда в нея младия си приятел, момчето Роджър на икономката си г-жа Мънро. Двамата правят романтични пътечки в полето с дъхави цветя и висока трева, която в един момент ще скрие трупа на Роджър. Безметежната селска природа, в която времето е спряло за Холмс, ще отстъпи зад кулисите на действието, изместена от репортерския динамичен стил на неговото разследване. Няма да влезем в ролята на онази отмъстителна разпоредителка, която се навела над ухото на извадилия я от дрямката закъснял зрител и пошепнала: „Убиецът е докторът!“ Само един намек си позволяваме – нелепата смърт на момчето също е свързана с пчелите.
Впрочем, както и диалозите между Холмс и японския му домакин по време на пребиваването му в Япония. Не съм чел другаде описание на зловещия пейзаж в Хирошима не много време след бомбардировката и сега Мич Кълин ни го предлага през внимателните детайлни очи на Шерлок Холмс. За какво му е на Кълин този неочакван контакт с разрушената цивилизация след пасторалната тишина и доловимия между страниците аромат на полските цветя в Съсекс? Може би отговорът е в онази история за изпълнителката на гласхармоника, която Роджър открива сред ръкописите на детектива. Един мъж на име г-н Келър ще поиска от Холмс отговор на загадката с неговата съпруга. И разказът естествено и безконфликтно ще прескочи от трето лице в първо, като спомен на детектива за тайнствените срещи на нежната и чувствителна г-жа Келър с учителката по музика. Холмс не обяснява решението на загадката. Дамата, сякаш последна оцеляла от викторианската безметежност, разиграва, като на сцена, своите самотни разходки до натъпканата с книги местна книжарничка и после, до дома на учителката, където слуша гласхармониката, старинен инструмент от ХVІІІ век, също като нея останал от по-цялостни епохи. Печална е срещата на престарелия джентълмен с г-жа Келър – едва доловима в мъглявите, размити очертания на нещо безвъзвратно изгубено. Тя се превръща в спомен, също като спомена на Холмс за себе си, самотен пътник от Япония в британския кралски кораб, докато моряците го гледат как седи на масата за хранене – „останка от епоха, която сама се беше демонтирала“. И изведнъж разбираме защо е написан този роман елегия. Холмс остава сам в къщата без помощта и компанията на мъртвия Роджър. Напуска го и г-жа Мънро. Трагедия чака г-жа Келър, не успяла да забрави двете си неродени деца и почувствала се незащитена и досадена в семейния си дом. Отдавна е починал д-р Уотсън. И сега Мич Кълин ни предлага да се сбогуваме с Шерлок Холмс. Няма кой да го направи вместо него. Във все по-сгъстяващата се тъга на разказа Холмс седи в облачно и сиво японско утро и си представя как някъде другаде погребват Роджър. Той се усеща стъпил в два различни свята, познат и неизвестен, и проронва една единствена сълза за миналото. То е останало в купищата ръкописи, разхвърлени в неговия кабинет под тавана, светая светих на романтичен живот, в който всичко е ясно и доловимо, в хармония с природата, а появи ли се тайна, той ще открие пътеките към отговорите зад нея.
„Лек мисловен трик” ни представя Шерлок Холмс като самотен 93-годишен обитател на усамотена ферма в Съсекс, където отглежда пчели и се занимава със загадки – криминални и лични – от миналото, но и от настоящето. Малко преди излизането на самия роман и на киноварианта му с Иън Маккелън в главната роля, Мич Кълин разказва за работата си.
Филмите на Гай Ричи за Шерлок Холмс, а и телевизионните поредици „Шерлок” и „Елементарно” умишлено поставят детектива в съвременни условия, докато вашата творба сякаш е завръщане към Артър Конан Дойл. Какви различия намирате между вашия Шерлок и неговия?
Мич Кълин: Моят герой е стар човек, който е към края на своя живот и проявява признаците на зараждаща се деменция. Докато дефинитивния Холмс на Конан Дойл можем да определим като олицетворение на рокендрола – на върха на кариерата си, изпълнен с енергия и с почти свръхестествени умствени способности. Друга разлика, която бих посочил, е, че героят на Конан Дойл действа в жанра на забавните загадки, а при мен той съществува в съвсем различен свят. Най-специфичната и лична разлика обаче е, че моята версия на Холмс е изключително метафоричен образ. От друга страна, при подготовката и написването на моя роман се старах да съм максимално близък до характера на Конандойловия герой и присъщия му литературен канон.
Кое, според вас, диктува сегашния огромен интерес към Шерлок Холмс?
Смятам, че към Шерлок Холмс винаги е бил проявяван голям интерес, който е спомогнал популярността му да се запази повече или по-малко през десетилетията. Няма спор, че сегашната му привлекателност се дължи на успешното пресъздаване на образа от Бенедикт Къмбърбач, който по своя специфичен начин успява да подчертае неповторимостта и ексцентричността на Холмс, която открай време привлича читателите с чисто човешките си черти. Но нека не забравяме и типичното ни желание да знаем, че сред нас съществуват и личности със своите недостатъци, но и с белезите на свръхгерои, които ни защитават от силите на злото, докато ние се справяме с трудното ежедневие. Точно в това виждам и привлекателността на героите от рода на „Доктор Ху.”
Кое е най-трудното в подхода към герой с такава репутация?
Като начало, няма как да пренебрегнем факта, че аз съм американец – от пустинните югозападни райони, с дълбоки корени в почвата на западен Тексас – и тъкмо това мое светоусещане ми създаде най-сериозните притеснения, когато реших да разработя този фундаментално английски образ. По някое време обаче престанах да се тревожа как читателите – особено в Обединеното кралство – ще го възприемат и реших да съсредоточа усилията си върху създаването на повествование, основано върху общочовешкия жизнен опит. След като банди от бели британски младежи могат да създават новаторска музика, основана върху блуса на чернокожите изполичари в американската делта, защо да не може и едно селско момче-писател от Тексас да оформи своя версия на героя на Конан Дойл, която да се стори достоверна на читателите по цял свят? В този смисъл създаването на остарелия Шерлок Холмс по начин, който едновременно е и нов, но и познат, беше най-трудната ми задача. И се радвам, че няма да ми се наложи да го повторя.
