Лира Литературно-рекламна Агенция
Паметна плоча в памет на поета Валери Петров бе открита в София. Споменът за поета бе открит на столичната улица „Елин Пелин“8 и е с надпис „Тук живя и твори Валери Петров“. Това стана навръх рождения ден на Петров – 22 април.
Паметната плоча за големия поет е създадена от скулпторa Иван Продев. Инициативата е на семейството на Валери Петров.
„За мен е чест да присъствам на откриването на паметната плоча на акад. Валери Петров и да поздравя семейството му за тази инициатива, каза в словото си председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Той отбеляза, че Валери Петров като поет, драматург, киносценарист, преводач от италиански, руски, френски, английски и немски език със своето творчество остави дълбока диря в нашата национална култура, цитиран от БНТ. От 2003 г. Валери Петров беше избран за академик в БАН, припомни акад. Воденичаров.
Номинираният за Нобелов лауреат писател доживя до дълбока старост и до последно под перото му излизаха неговите думи, изпълнени с мъдрост и тъга. На тази плоча обаче е изобразен ликът на младия Валери Петров, нарисуван от Борис Ангелушев. В този образ е запечатан младият Меворах, който още не е знаел какъв трънлив път го очаква.
На откриването на паметната плоча на Валери Петров присъстваха неговата дъщеря Бояна Петрова и нейният съпруг – фотографът Иво Хаджимишев. Сред дошлите да отдадат почит към поета бяха заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов и учени от Академията, както и Георги Лозанов, Анжел Вагенщайн, Иван Гранитски, Ицхак Финци, Алек Попов.
Предлагаме Ви и едно стихотворение от Валери Петров:
„Малката къща“
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.
Сега един квадрат открит си,
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,
като например тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.
