„Музей на невинността“ на Памук на големия екран (трейлър)

03.02.2016 Свят

Историята на Памук за една несподелена любов през 70-те години в Истанбул доби формата на книга и колекция от автентични предмети. Сега „Музей на невинността“ вдъхнови филм, представящ спомените на автора за града, съобщи в. „Гардиън“.

Орхан Памук разказва за вдъхновението зад филма „Музей на невинността“, за музея, неговия каталог „Невинността на предметите“ и за документалния филм „Невинността на спомените“ на режисьора Грант Гий, чиято премиера премина във Великобритания през януари:

„Написах „Музей на невинността“, мислейки за музея и създадох музея, мислейки за книгата. Музеят не беше просто идея, родила се след успеха на книгата, нито пък неговият успех предопредели романа, така както някои творби се раждат като книжно копие на успешни филми. Всъщност двете се родиха едновременно и аз обяснявам комплексната връзка помежду им в романа: млад мъж от богато и модерно семейство се влюбва в бедно момиче, а когато открива, че любовта му е несподелена, за утеха започва да събира всеки предмет, до който тя някога се е докосвала. Накрая той взима всички предмети от всекидневния живот – пощенски картички, снимки, клечки от кибрит, солници, рокли, филмови ленти, играчки – всичките спомени от неговата несподелена любов и Истанбул през 70-те и 80-те, и ги излага в Музей на невинността.

В средата на 90-те, когато за първи път започнах работа по идеята, желанието ми беше музеят да отвори врати в деня на публикуването на романа и той да е неговият каталог. Редът на вписване и текстовете трябваше да бъдат прецизно подбрани, създавайки каталог за четене – един постмодерен роман. Но завърших книгата преди музея и тя излезе като монолитно издание, без изображения или анотации, през 2008 г. Когато отворих музея през 2012 г., установих, че той все пак има нужда от каталог и написах „Невинността на предметите“.

Сега е налице четвърта творба – красивият документален филм „Невинността на спомените“, на който аз не съм двигател, а само предлагам фокус (музеят) и текст. Всичко започна, когато английският режисьор Грант Гий посети музея. Когато разбрах, че той има интерес да заснеме документален филм, поисках да се включа. Срещнахме се на дълга разходка из Истанбул, по време на която усетихме от първа ръка духа на града.

„Невинността на спомените“ е базиран както върху книгата, така и върху вдъхновилите я предмети (часовник, чаши за кафе, чаши за кафе, части от стари филми за Истанбул), върху поетични мечти, но и върху днешния изглед на града. Съвременните музеи не бива да се съсредоточават върху историята и великите битки или върху забравеното национално наследство. Днешният им фокус трябва да е обикновеният човек, точно както се случва със съвременния роман. Когато започнах да обикалям улиците на Истанбул, налазените от бълхи пазари, букинистите, домовете на приятелите си, за стари кутии, пепелници, рамкирани снимки на джамии, паспорти, осъзнах, че колекционирането на предмети за музей е като събирането на истории за роман.“

Трейлър на „Невинността на спомените“