Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
С годините човек се убеждава, че само посредственото се побира в точни определения. Затова е невъзможно да вместите личността му в няколко думи, както бихте го сторили за… Хари Белафонте, например. (Всъщност примерът изобщо не е случаен, прочетете „Уди. Биография” и ще разберете какво имам предвид). Освен това самият Уди е „закотвен” единствено в империята на мига и книгата на Дейвид Еваниър е доста красноречива в този смисъл.
„Уди. Биография” изобилства от: препратки към филмите на гениалния евреин; взаимноизключващи се заключения и слисващи метаморфози; скорострелни реплики и цитати, които ще ви накарат да се превивате от смях; щрихи около творците, на които се възхищава (сред тях почетно място заема Бергман); любопитни констатации за характера му, чиято неподкупност и щедрост буди респект. Разбира се, има и факти и догадки, свързани с интимния му живот и най-вече със скандалната раздяла с Миа Фароу.
Този неустоим калпазанин, този отчаян женкар, този вечен пубертет, опитващ се да докаже своята мъжественост, вече се е превърнал в институция в комедията ни.
Той може да ви изглежда френетичен комик на сцената, но в живота излъчва увереност и дисциплина, нищо че минава за една от най-срамежливите суперзвезди в света. Уди е пласирал шегите си още на 14-15 годишна възраст, защото се е налагало да работи. Впоследствие започва да пише за телевизията. Винаги му е помагал фактът, че е добър психолог (сигурно защото сам ходи на психоаналитик) и обича да демонстрира абсурдността на онова, което попада под прицела на подигравките му. Според Еваниър у Алън се улавя добре дозирано пренебрежение към известността, съчетано с внимателно култивирана ексцентричност, а това го превръща в любимец на медиите. Има нескрито кокетство в думите му: „Единственото, което се изпречи между мен и величието, съм самият аз”. За Уди Алън неприкосновена тема в киното няма – лични неуспехи и сексуални провали, травмиращ опит в детството и семейни драми, непохватност в общуването, фобии, неврози… Той отдавна е „откупил” правото си да казва всичко.
Ако „Зелиг”, филмът за мъжа хамелеон, може да бъде спряган като ироничен коментар на собствената му кариера и актьорска игра, то филмът, който описва правдиво неговото алтер его, е „Дани Роуз от Бродуей” – една от най-съкровените му творби. Протагонистът е неудачник в периферията на шоу бизнеса, което няма нищо общо с Алън, освен че някога навярно се е чувствал такъв. От друга страна, Дани Роуз въплъщава морални характеристики, които са фундаментални за личността на Уди: абсолютната му преданост към хората, повярвали в него и предопределили пътя му към днешния статут на кинолегенда, дълбоките чувства към щедрия Джак Ролинс, който спасява живота му.
Човекът, получил 24 номинации за „Оскар” и повече номинации в категорията „най-добър оригинален сценарий” от всеки друг, никога не се е интересувал от отличията; човекът, който направи филми като „Да разнищим Хари”, „Хана и нейните сестри”, „Пурпурната роза от Кайро” и „Престъпления и прегрешения” продължава да смята, че не е създал нито един шедьовър; човекът, който през 2005 г. зае трето място в класацията за най-велики комици на всички времена в анкета в Англия, продължава да прави по филм всяка година, твърдо убеден, че е прокълнат да бъде клоун. Но когато го чуеш да разяснява схващанията си за „невидимия свят”, разбираш колко е важно на тази земя всеки да прави онова, в което е незаменим.
„Няма съмнение, че съществува невидим свят. Въпросът е колко далеч се намира от центъра на града и до колко часа е отворен. А там дали ще мога да си вземам душ?”
„Уди. Биография” тук
